Вестник ‘Нов Живот’ - Новини от Кърджали и Родопите

• Прекрасни кътчета край Арда, язовир “Ивайловград”, живописните реки Луда и Бяла привличат любителите на природата

Диана МАРКОВА

Любителите на почивка сред природата да си подготвят палатката, газовия котлон и въдиците и да тръгват към прекрасните кътчета за отмора, които е скътала природата край язовир “Ивайловград” или край реките Луда и Бяла.

Всяко лято по поречието на Арда преди и след язовирната стена има много палатки. Тук предпочитат да летуват не само местните жители, но и цели семейства от Хасково, Пловдив, София. Опъват чадъри, надуват пояси и дюшеци, ловят риба и се къпят в прохладните води. Най-често посещаваните местности край язовира са “Нивата”, “Цимбъла”, “Чинарите”, “Марта”. Близо 14-километровата ивица на водоема крие чудесни възможности за отдих. По-запалените любители на природата са си построили и малки вилички. Споделят, че който веднъж е дошъл по тези места, непременно се връща отново. Тук е спокойно, няма го плажният шум от морето, няма такси, няма и досадни търговци на семки и сладолед. (още…)

Коментирай

• Росен Хайдушки създава изумителна колекция от родопски минерали

Иван МИТЕВ

Когото и да попитате в Мадан за синеокото момче, всеки ще ви покаже къщата му навръх баира. Въпреки че годините му надхвърлят с малко Христовата възраст, половината от тях са преминали под земята в най-дълбоките рудници на “Горубсо”. Влиза там веднага след като завършва Техникума по минна промишленост и скача направо в дълбоката вода. Започва с обща работа под земята в най-титолувания рудник – “Девети септември”, участък “Осиково”. Който е минал през оня ад, косите му настръхват само като чуе тези думи. (още…)

Коментирай

Очите на земята са зелени. Тя гледа. Чува стъпките ни. Усеща ръцете ни. Доверява се на онова, което й говорим, което искаме от нея. Когато я обичаме, орем и сеем, отблагодарява се така, че никога да не узнаем какво е глад, нищета, мъка и унижение. Истината е, че да я обичаш, значи труд и пот, но и надежда и свобода. Животът от нея и с нея е избавление. Достойнство е да коленичиш в браздата, за да отгледаш плодовете й. И в най-тежките години земята е била спасение за народа и молитва, с която е отхвърлял всяко бреме и робство.

Тъжна гледка е тревясалата нива. Тя винаги показва безплодно време! Много станаха синорите в Родопите и в България. Те са разочарованията и изгубените надежди, за по-добър живот. Да преобразиш земята си, да подредиш всяко кътче от нея така, че тя да ражда хляб и плодове, значи да превърнеш безделието в спасение.
Земята ни гледа! Имайте милост!

“Перперикон”

Коментирай

• Бойко Борисов заиграва с ДПС и НДСВ, идва като алтернатива на “Атака”
• Столичният кмет не влиза в смесените райони, за да не дразни Доган
• 200 молби са подали кърджалийци за ГЕРБ, не е приета нито една

Георги КУЛОВ

Аз съм убеден, че тази политическа класа не може да извърши нищо добро и е изчерпана в голямата си част. Старите лидери подтискат всичко ново и добро, което иска да излезе отдолу, затова бъдещето е в новите партии. Тези думи на Бойко Борисов срещат разприране от голяма част от гласоподавателите в България. Все повече хора гледат на генерала като на политически месия. Учреденото от него сдружение ГЕРБ трупа рейтинг като партия.

Има ли нужда България от силов лидер? Този въпрос напоследък си задават по-голяма част от политическите наблюдатели. (още…)

Коментирай

• Някои от виновниците и сега са в парламента
• Нито едно правителство не потърси сметка от ликвидационните съвети
• Десет години,за милиарди левове, разпарчетосвахме земята, сега трябва да я уедряваме, пак с пари

Валери КОВАЧЕВ

Едва ли има друга година от прехода, в която пустеещите земи в Източните Родопи да са били толкова много, както сега. Не са само някакви малки парчета по стръмни чукари, а цели масивни блокове. Това добре може да се види в Звиница, където са най- плодородните равнинни площи в региона, както и по поречието на Перперешка река. Не по-различна е картината в Стамболовско. Така е и покрай Черноочене – Хасково и Дрянова глава – Бенковски. В млечинско почти всички обработваеми земи от няколко години са пасища и ливади.

Част от тях останаха незасети заради орязаните тютюневи квоти. Площите с жита в региона с всяка година се свиват. Може да се каже, че вече са символични. Добивите са ниски, себестойността на зърното висока. Селяните предпочитат да купуват килото за 20-30 ст., вместо собственото да им излиза два пъти по-скъпо. Селата продължават да обезлюдяват и застаряват. Младите търсят препитание в чужбина. (още…)

Коментирай