• Някои от виновниците и сега са в парламента
  • Нито едно правителство не потърси сметка от ликвидационните съвети
  • Десет години,за милиарди левове, разпарчетосвахме земята, сега трябва да я уедряваме, пак с пари

Валери КОВАЧЕВ

Десет години,за милиарди левове, разпарчетосвахме земята, сега трябва да я уедряваме, пак с париЕдва ли има друга година от прехода, в която пустеещите земи в Източните Родопи да са били толкова много, както сега. Не са само някакви малки парчета по стръмни чукари, а цели масивни блокове. Това добре може да се види в Звиница, където са най- плодородните равнинни площи в региона, както и по поречието на Перперешка река. Не по-различна е картината в Стамболовско. Така е и покрай Черноочене – Хасково и Дрянова глава – Бенковски. В млечинско почти всички обработваеми земи от няколко години са пасища и ливади.

Част от тях останаха незасети заради орязаните тютюневи квоти. Площите с жита в региона с всяка година се свиват. Може да се каже, че вече са символични. Добивите са ниски, себестойността на зърното висока. Селяните предпочитат да купуват килото за 20-30 ст., вместо собственото да им излиза два пъти по-скъпо. Селата продължават да обезлюдяват и застаряват. Младите търсят препитание в чужбина.

Горчивите плодове, които берем сега, са резултат на съсипаното земеделие. И то със закон. Такъв вандализъм не допусна нито една страна от Източна Европа. В селските райони няма структури, които да организират производството. Нагледахме се на напъните на Министерството на земеделието и горите да създава организации на производителите. За сега те са почти безплодни.
В Аврен беше един от успешните опити. И какво се промени? Дали обединилите се стопани получиха тютюнева квота с предимство? Или взеха пари от програма САПАРД? А те се надяваха натях.

Десет години разпарчетосвахме земята. Собственици и наследници много. Трудно се уреждат отношенията с арендаторите.Поземлената реформа глътна милиарди левове. Сега пък трябва земята да се комасира /уедрява/. И пак нови харчове. Как иначе ще се усвоят парите от Европейския съюз, като се дават на единица площ. Стопанствата трябва да са минимум от 10 дка, а отделните парцели да не са под един декар.

Миналата седмица на форум в столицата президентът Геори Първанов призова за възраждане на кооперативите в селските райони. Сигурно нямаше да има нужда от такъв призив, ако в началото на 90-те години на миналия век не бяха унищожени толкова варварски текезесетата. Някои от хората, които взеха това пагубно решение и сега са в парламента. Дори имат наглостта да ни поучават на морал. Нито едно правителство за толкова години не порърси сметка как ликвидационните съвети си свършиха работата. Как разпиляха, разграбиха и разпродадоха имуществото на милиони селяни. Къде отиде техниката ? Къде са елитните стада? Какво стана с овощните градини и напоителни полета? Защо рухнаха оранжериите?

Убийството на селското стопанство беше първият голям удар за държавата. Общински чиновник разказа как в годините на ликвидацията на текезесетата развеждал представител на организацията за задгранична кооперативна помош ВОКА. Чужденецът останал изумен. Вие толкова много сте направили, защо го рушите, чудил се той. Напоследък и учени, и общественици, които са нямали нищо общо със селското стопанство, все по-често изразяват съжаление за съсипаното ни земеделие.

Ако кооперациите бяха останали, нямаше да има нужда и от Програма за развитие на алтернативно земеделие в Родопите. Друг е въпросът, че и от нея нищо не излезе. В стопанствата имаше специалисти, които бързо щяха се ориентират в пазарната обстановката. Нима в близкото минало не са се отглеждали ягоди, малини, шипки , билки, лозя и овошки. Нямаше да се хвърлят пари да внасяме овце, юници, бици и кочове от Европа, да създаваме наново ферми и градини. Къде са тези 6000 нови работни места, които обещаваха стратезите на програма “Родопи”?