Вестник ‘Нов Живот’ - Новини от Кърджали и Родопите

• Трафикът за почивната зона вгорчава живота на кърджалийци
• Сложното движение през старата част на града се утежнява от съсипаната настилка
• Готов е колектор 6, но движението е “забравено” по “временния” маршрут

Тонка ГОГОВА

Лято е и водоемите се превърнаха в неустоима съблазън за кърджалийци и гостите им. Но които решат да разпуснат край язовир “Кърджали”, първо трябва да се справят със задача “с повишена трудност” – да се доберат дотам, а после и да се върнат невредими. Не става въпрос за проблемния участък със свлачището до Енчец. В момента там положението е сравнително търпимо.

Сериозният проблем е да се промъкнат невредими с колите си през траповете и локвите от течове по ул. “Климент Охридски” в кв. “Боровец”. И това докато внимават да не сгазят някой пешеходец, защото на много места по тясната улица тротоарите са недостатъчни даже за един човек и хората често вървят по платното.

Най-опасното място е напречната шахта преди моста на дерето, която е и на завой. Там непрекъснато има вода – кога от течове от водопровода, кога от канализацията, кога и от двете. Както е в момента. Само на 2-3 м по-нагоре от напречната шахта преди моста пак шурти поточе.

Изкопало е в дясното платно каскада от дупки, маскирани под локвите. Затова повечето шофьори отбиват вляво, с което попадат в насрещното движение. За щастие, поне кърджалийци са наясно какви опасности крие това място и карат бавно и внимателно. Но и лявото платно не се знае докога ще оцелее. “Изяжда” го поток обратни води. Липсва краят на тръбата, която се спуска от стръмните улички на квартала. Мътната вода е отнесла над 3 м от платното на перпендикулярната ул. “Велико Търново” на пресечката с “Кл. Охридски” и продължава да дълбае.

Ще ни паднат къщите, общината къде гледа, възмущава се Рашко Вълчев, чийто дом е точно над тръбата. Така е от 6-7 месеца. Хората не могат да си закарат въглища и дърва до вкъщи.
Пред малък магазин-заведение точно срещу проблемното място седят на теферич неколцина мъже и с насмешлив интерес наблюдават фоторепортера ни да снима как колите преодоляват дупките и локвите. И по-лошо е било, твърдят те. През зимата, като се наводни от дъждовете, изобщо не се вижда къде са ямите.

В отсечката от моста до наскоро възстановеното място със свлачището платното е осеяно с малки дупки-капани. В някакъв смисъл даже е добре, че принуждават шофьорите да не настъпват прекалено газта. Покрай пътя има къщи, живеят хора, а няма не само тротоар, но и банкети.

На връщане от язовира има друго изпитание – понеже до “Боровец” ул. “Климент Охридски” е еднопосочна, обратното движение към пазара е по засукания маршрут по ул. “Богдан”, после по “Струма”, по “8 октомври” и излиза пак на “Климент Охридски”. Тесните улички вътре в квартала, които се пресичат под остър ъгъл, притиснати между оградите на дворовете, без никаква видимост, трябва да поемат интензивен трафик не само от леки коли, но и камиони, самосвали, автобуси, та даже и бетоновози.

Това би трябвало да е компромисен вариант на движението само докато бъде построен колектор 6, който минава по крайбрежната ул. “Добружа”. Колекторът отдавна е готов, улицата асфалтирана, но никой не се е погрижил да постави съответните пътни знаци, които да насочат движението по “Богдан” и “Добружа”.

Настилката на малките улички в квартала вече е съсипана, навсякъде зеят дупки, които усложняват и без това инфарктното движение. Хората се опитват да ги запълват с пясък, строителни отпадъци, на места даже с цимент. Но това не решава проблема, защото само за дни автомобилните гуми разпиляват пълнежа и дупките зейват даже по-големи.

Като гледа какво става, човек започва да се пита защо плаща данъци, казва Митко Карагяуров, който живее на пресечката на ул “Богдан” със “Струма”. Там колите преодоляват остър завой по нагорнище. Опитваме се да се справим с дупките с подръчни средства, но не е по силите на обикновен гражданин да свърши работата на общината, коментира Карагяуров. Минавала ми е мисъл да взема да излея от цимент “легнал полицай” срещу жилището ми, за да накарам шофьорите да карат по-бавно, казва Юзжан Мюмюн. Нощем, когато от Енчец и Главатарци се връщат попийнали компании, карат като бесни и са надули музиката в колата. Каква почивка е това, оплаква се човекът. Остъклил си е балкона да изолира шума, но казва, че няма ефект.

Като излязат от “Струма”, по “8 октомври” ускоряват, разправя Петко Хасарджиев. От тежките коли – автобуси, камиони, бетоновози, цялата къща се тресе. За три години, откакто движението е оттук, се появиха пукнатини, подкожушва се мазилката. За праха и изгорелите газове да не говорим! Сутрин от 5-6 часа тръгват камиони. Като мине миксер бетоновоз, който е между 20 и 40 тона, все едно има земетресение от 3-4 степен. А самосвалите, като попаднат в дупка, са като гръмотевична буря пред прозореца. Протестирахме, подписки събирахме, няма полза, вдига ръце човекът. Тези улици са сигурно с най-натовареното движение в Кърджали. А настилката е дупка до дупка. От общината не ни обръщат внимание. И завършва с цитат на свой съсед, който казвал, че шофьорите се спират със спящи полицаи, а Кърджали - от спящ кмет.