На 6 септември 1885 г. рано сутринта части на източнорумелийската милиция и чети от селата около Пловдив, който е административният център на Източна Румелия, обкръжават конака, арестуват управителя Кръстевич и обявяват Съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 8 септември княз Александър Батенберг издава във Велико Търново манифест, с който обявява, че приема Съединението.

Звучи лесно и просто, но това е важен момент в историята ни, в който съчетанието на революционен ентусиазъм, дипломатически усет за международната ситуация и голяма доза късмет поставят началото на живота на днешна България.

По силата на Берлинския договора през 1878 г. веднага след Освобождението България е раздробена на 3 части, от които само едната получава независимост. Две трети са върнати в Османската империя, но за разлика от Македония и Тракия Източна Румелия получава известна автономия.

Едва вкусили от свободата българите не се примиряват и веднага повеждат борба за присъединяване към свободна България. Но става ясно, че международната обстановка не позволява това да се случи. Тогава революционерите си поставят задачата да присъединят поне Източна Румелия.

Съединението предизвиква остра реакция преди всичко от балканските държави и най-вече Турция. Англия едва въздържа Високата порта да не предприеме военни действия. В края на октомври Великите сили свикват конференция в Цариград. Но сръбският крал, подтикван от Австро-Унгария, в началото на ноември напада България. Убедителната победа на новосформираната българска армия утвърждава Съединението. То получава международно признание с подписването на Българо-турската спогодба през 1886 г.