сб 9 сеп 2006
- Духовникът е погребан седнал с разкошен бронзов кръст в ръце
- Изобилни находки свидетелстват, че там е имало и тракийско светилище
Диана МАРКОВА
Тонка ГОГОВА
Гробът на един от епископите на средновековната епископия Лютица откри археологът ст.н.с. д-р Бони Петрунова, която с екипа си и това лято продължава проучванията в средновековната цитадела над Ивайловград. Духовникът е бил поставен седнал, облегнат назад. Ръцете му са били плътно притиснати към гърдите под брадичката. В дясната ръка е държал разкошен посребрен бронзов кръст.
Този начин на полагане на покойника е характерен за погребенията на висши духовници, коментира д-р Петрунова.
Лютица е обявена за епископски център, подчинен на Константинополската патриаршия през 9, когато е в границите на Византия, припомни тя. Епископията Лютица съществува до 18 век.

Намереният кръст е равнораменен, висок 19 см. Покрит е с вдълбана украса, медальони и инкрустации. Но най-ценното за археолозите е надписът върху него. Все още не е почистен и личат само отделни букви, но 90% е сигурно, че са кирилски и на български език, категорична е д-р Петрунова. Най-силният й коз е буквата “Ж”, каквато в гръцки език няма. Ако се съди по стила на украсата, може да е изработен в периода от 10 до 14 век. Но самото погребение най-вероятно е от 13 или 14 век, смята археологът. И припомня, че макар за кратко, Лютица е била и в границите на България. Миналата година тя изказа хипотеза, че точно тук Калоян се е укрепил по време на походите си срещу кръстоносците през 1206-1207 г.
След дни кръстът влиза за реставрация в Националния исторически музей в София.
Ако действително се окаже, че надписът върху него е на български, това ще е истинска научна сензация, заяви директорът на НИМ Божидар Димитров. След като бъде реставриран кръстът от Лютица ще бъда показан в Музея.
Все още не сме довършили проучването на гроба, каза д-р Петрунова. Работата се затруднява, защото в насипа излизат много тракийски находки от къснобронзовата и ранножелязната епоха. Точно в него е намерен един съд за изгаряне на благовония – трикрака паничка кермос и части от идоли.
Некрополът е разположен върху руините на северния кораб на най-ранната църква на Лютица – голяма базилика от 9 век. Когато тя е разрушена, през 12 век е построена по-малка църква върху нея, а в двора й е било гробището. Изобилието от рисувана керамика и ритуални предмети свидетелстват, че най-вероятно е било тракийско светилище, смята д-р Бони Петрунова.
Проучванията на Лютица започнаха през 2002 г. Екипът на Петрунова сега работи по некропола и ранновизантийската базилика. Бони Петрунова се надява догодина да си осигури финансиране за 2-3 месеца разкопки по проект по програмата ФАР. Сега пручванията се финансират от НИМ и продължават 3 седмици.
