- Читател-редакция
Искам да споделя моя спомен, за да знаят младите, които не са преживели ужаса на войната
През 1944 г. примката около шията на хитлеристкия звяр, гръбнакът на който беше пречупен, се затягаше. През август Съветската армия разгроми немско-фашистката групировка на румънския фронт и достигна нашите северни граници.
Последното промонархическо правителство обяви страната ни за неутрална. На 5 септември този фарс беше разбулен. Съветското правителство обяви война на България, или по-точно на продажното правителство на Константин Муравиев. Дванадесетият час за съдбата на родината удари.
На 7 септември след обяд балканския влак пристигна на гара Дебелец, Великотърновско, претъпкан с пътници. Аз съм от този край. От товарните вагони излезлите вече от затворите политзатворници скандираха със сияещи лица.
Сутринта на 9 септември един съсед, току-що чул голямата новина по радиото, се провикна с тържествен глас:
- Съставено е правителство на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев.
Хората си отдъхнаха. Една дълга злокобна нощ беше завинаги отминала. България стъпи смело в бойните редици на световната антихитлеристка коалиция.
Същия ден легендарният Килифарски отряд с командир Тотю Саралиев влезе в Дебелец, посрещнат от цялото село с гръмко ура!
В първите редици на посрещачите две майки на убити партизани се давеха в сълзи от скръб и радост. Ще минат години, но народът няма да забрави своите герои, отдали живота си за Родината. Вечна слава на доблестните чада на майка България.
инж.Петър АТАНАСОВ
Кърджали
Валя ФЛОРИДИС
Валентина АСЕНОВА
