Венелина ПОПОВА

Под натиска на Европейския съюз България ще отвори досиетата на бившите служби. Под натиск, а не защото управляващото мнозинство или поне преобладаващата част от него има политическата воля да го стори! Това е факт и никой, следил развитието на процеса в годините на прехода, не би го отрекъл или оспорил. След като направиха всичко възможно (с подкрепа на част от медиите през тези години) да банализират и в този смисъл да омаловажат значението на този акт, сценаристите на прехода започнаха една друга акция. Тя има за цел да убеди обществото, че архивът на ДС е запазен непокътнат.
Извадиха да го направи публично не някой друг, а главният организатор (поръчителите са известни, но винаги недосегаеми) на прочистването му - бившият вътрешен министър генерал Атанас Семерджиев, получил присъда 4 години и половина затвор за унищожаването на близо 150 хиляди досиета.
Тази кампания, разбира се, има една едничка цел - да подготви обще-ственото мнение, че с отварянето на досиетата ще излезе цялата истина за репресивната система на бившия режим, която бе и главният изпълнител на основните сценарии за българския преход - източването на банките и ограбването на държавните активи.
Друга парламентаристка - социалистка и бивша прокурорка също бе вкарана в ход при обсъждането на спорните текстове от Закона за досиетата заради прословутата й речовитост. Ненадприказваемата Татяна Дончева поиска специална защита срещу отварянето на досиетата за разузнавачи и дипломати и на още един куп ченгета с мотива, че това можело да застраши националната сигурност на страната. Минути по-късно Дончева само с една реплика в кулоарите на Народното събрание, че политиката е мръсна работа, разби на пух и прах цялото лицемерие на своите.
Гласуването на Закона за досиетата е едно от най-важните изпитания за българския законодател преди да отпразнуваме с топовни гърмежи приемането ни в ЕС. Времето на имитацията на демократични промени свърши. Или ще излезем от мрака на миналото си, за да го приемем и продължим напред, или завинаги ще останем под сянката на комунизма.
Ако обществото ни окаже необходимия натиск върху политиците за отварянето на досиетата, ще покаже, че неговите недра са оплодени от някаква, макар и слаба, гражданска енергия. Иначе ще потвърдим, че сме население, което оцелява с домашната си ракия, чалгата и мечтата за едно Ферари с цвят червен, цъка денонощно SMS-и с надеждата да удари 100 хиляди евро от някоя игра (вместо да размърда мозъка си как да ги спечели с труд и креативност) и заспива с героите на Биг Брадър.
Изборът на България да отнеме или не силата на паралелната власт у нас ще бъде своеобразен тест и за Европа. Досега тя години наред оценява нашите усилия да се демократизираме, а в миналото си има многобройни вини към нас. Сега нейната реакция по темата “досиета” ще покаже доколко правата на човека са основната ценност на старите демокрации.