Бавно, търпеливо!



Ако преди петнадесет години някой бе предложил вечерен час за учениците или пък дискотека с родители щяха да го изкарат фашист или комунист, с две думи абсолютна вкаменелост.
Но животът без контрол доведе децата до такава разхайтеност, че родителите - парен каша духа - са готови и за крути мерки!
Само че и изкъсото държане не върши работа. По различен начин крайностите водят до агресия. Нормата е в средното златно сечение. А то трудно се постига. Махалото отиде в краен анархизъм. Сега се връща бавно. Затова е важна и позицията всякога и на всеки от нас - хубавото се постига бавно и с търпение!

Булаир 2