• Забравен е пътят към паметника, издигнат в махала Градинка

Пред паметника на загиналите във водите на Върбица войници, издигнат в момчилградската махала Градинка, вчера се поклониха само неколцина техни близки и приятели, скърбящи за нелепо отишлите си млади хора.<br /> Снимка: Мехмед РЕДЖЕБВаля ФЛОРИДИС

12 декември е черен ден за Момчилград. Преди 16 години зла вест обходи града и го попари - войничета са се удавили във Върбица. Вестта за погълнатите от триметрова вълна в реката 10 военнослужещи от поделение 36050 се разнася мълниеносно. В студения декемврийски ден водната стихия помита 7 тежки машини от полка на Иван Кабакчиев. Голямата вода ги влачи часове наред. Някои от тях се спасяват, други - не. В ледените води изчезват млади хора, най-малкият е на 18, а най-възрастният - на 26 години. Жертвите са лейтенантите инж. Илиян Попски и Румен Христов, младши сержант Ангел Илков, ефрейторите Желязко Христов, Велин Хаджиев и Иван Янков, редниците Красимир Канев, Петко Петков, Николай Сандев и Стефан Стефанов.
И днес 16 години след трагедията Върбица отново е мътна и страховита. Дъждът й дава сила. Мъгла е притиснала възвишенията. В махала Градинка самотно се извисява паметникът, издигнат за войничетата, станали курбан в мътните води. Той е издигнат със средства на военнослужещи, военни, фирми от града. Но сега е оставен на произвола . Няма следа от почит към нелепо загиналите.
/Прод. от 1 стр./
Няма служба в храма, няма ги и военнослужещите от поделението, което е наблизо. Само няколко карамфила и бели маргарити оставени пред него. Местните го отминават с въздишка. Не искат да се връщат в оня злокобен ден.
Дали само отминалото време е причина пътеката към паметника да бъде забравена. Или и сега в дните на нови трагедии доказваме, че не сме си взели поука, че забравяме бързо жертвите и причината за тях. Остава болката на близките им и приятелите. Няма ги мъртвите синове. И няма лек за скръбта на майките.
За зла участ в нашата страна днес имената на българските герои и жертвите на нелепи инциденти са само средство, с което се печелят предизборни кампании. Говориме за тях ден, два, скърбим с близките им. И след това ги забравяме. До следващата трагедия. Паметниците им се рушат и е нужно да се случи чудо, за да се отпуснат средства за тяхното възстановяване.
Забравим ли за тях, ще заравим и поуката от трагедията. И тя ще ни сполети отново.