• Ще ги пренесат с литийно шествие от Велико Търново, където бяха реставрирани

Златина ДИМИТРОВА

Златовезани епископски одежди на 1000 г. ще бъдат пренесени с литийно шествие от Велико Търново до Кърджали, пише вестник “Янтра днес”. Останките от уникалното облекло на висш духовник са възстановени в лабораторията на Регионалния исторически музей в старата столица от реставратора Иван Чокоев.
Инициативата за литията е на археолога Николай Овчаров, който вече е успял привлече съмишленици в лицето на търновския си колега ст.н.с. Константин Тотев. В тази връзка в началото на 2007 г. ще започне

НАЦИОНАЛНА КАМПАНИЯ

Николай ОвчаровВ шествието ще се включат трима митрополити, през чиито епархии ще премине светинята. Това са Великотърновският Григорий, Старозагорският Галактион и владиката на Пловдив, чието избиране предстои в началото на 2007 г.
Овчаров намери одеждите през 1998 г. по време на археологически проучвания в църквата “Свети Йоан Предтеча” в Кърджали. В гроб, оформен с каменни плочи в притвора й бил открит скелет на висш духовник, вероятно епископ, по който са оцеляли части от

ЗЛАТОТЪКАНИ ОДЕЖДИ

епатрахил и омофорий от 12-13 век. Преди отварянето на гроба никой от неговия екип не вярвал, че в него е останало нещо запазено. В продължение на 13 часа специалистите вадили частица по частица останките от скъпото облекло.
При реставрацията, която продължила 4 г., са възстановени 70 сантиметра от епитрахила на епископа, по който със злато са извезани геометрични и растителни орнаменти, както и изображението на Света Богородица с младенеца. Сега Николай Овчаров е категоричен, че одеждите са принадлежали на епископ на Ахридос. Той е убеден, че съвсем скоро ще можем да видим

УНИКАЛНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА ИЗКУСТВОТО

­ златна везба върху коприна на близо 1000 г. Паметници от този тип се намират изключително рядко. Според археолога това е най-ранният археологически текстил в Югоизточна Европа, а подобни шедьоври няма дори в Лувъра, пише “Янтра днес”.
През 1998 г. екип на “Нов живот” присъства на отварянето на гробницата. Археолозите попаднаха на нея при спасителните разкопки, които предприеха преди строителните работи за възстановяването на храма от 12-14. Целта беше да проучат пластовете под пода й. Установиха основите на по-стара църква от 9-10 век. Дотогава се смяташе, че манастирът е от 11 век. Попаднаха и на погребения без никакъв инвентар или надписи, вероятно на монаси.
При проучването на епископското погребение археолозите откриха в камера под гробницата и останки от препогребани кости от предишно погребение, примесени с частици сърма. Тогава

ИЗКАЗАХА ХИПОТЕЗА

че са на почитан духовник, възможно и на основателя на църквата и манастира от 9 век. Частиците сърма дават основание да се предполага, че той също е бил с епископски сан и е бил положен в гроба със златотъканите си одежди
Църквата във “Веселчане” е открита при строителни работи през 1962 г., когато са направени

ПЪРВИТЕ ПРОУЧВАНИЯ

Според документация от тогавашните разкопки, останки от сърмени одежди са намерени и в гробницата, която е в централната част на притвора.
На 3 декември 1998 г. Общинският съвет в Кърджали гласува 2,5 млн. лв., за да финансира реставрацията на одеждите. Целта беше те да останат в Историческия музей. Условие да бъдат експонирани, е да има специална витрина, която да осигури оптималните топлина и влажност, за да се съхрани древната тъкан.