Вестник ‘Нов Живот’ - Новини от Кърджали и Родопите

• Хората от махала Градинка не искат да си спомнят за случилото се

Валентина АСЕНОВА

Години след злощастния 12 декември 1990 г. хората сякаш са забравили за трагедията край Момчилград. Самотно край махала Градинка се извисява паметникът, издигнат за загиналите 10 войници в ледените води на Върбица.

В студения декемврийски ден и небето сякаш плаче и тъжи за жертвите. Паметникът извисява напомня за станалото преди 16 години. Няколко от буквите, с които са изписани имената на загиналите, са паднали. Няма надпис, който да покаже на минаващия за какво е този паметник. Около него кипи строителство - правят основите на нов мост, който ще замени въжения. И ще свърже паметниците, издигнати от двете страни на реката.
От срещуположната старна е паметната плоча на един от загиналите - Русин Самуилов. Цветя и догорели свещи са оставени пред него. Няколко карамфила има и пред този на войничетата. Може би хората са погребали дълбоко в душите си спомена за случилото се, молейки се то да не се повтори. Никой не иска да се връща към тях, не иска да рови в кладенеца на болката.
Хората в момчилградската махала Градинка се сепват, когато ги питаме за станалото преди 16 години. Избягват да се връщат към деня, когато водата взе 10 жертви. Не си спомням, не съм чувал, беше много отдавна, не знам какво точно стана тогава, бяха отговорите на неколцина мъже забързани към пазара в Момчилград.
Точно срещу къщата ми е станало всичко, върна се назад във времето Мустафа Мехмедали. Домът му е на метри от реката. Тогава не съм бил тук, работих в Свиленград. Казвам ви това, което съм чул от хората. Знам, че офицерът, който е виновен за станалото, е бил в затвора за около 11 месеца. Хората говореха, че е платил и 100-150 000 лв. кръвнина на близките на войничетата. Но дали това е достатъчно? Мъчно ми е за момчетата, въздиша Мустафа. Виждам, че идват млади мъже на паметника им понякога. Тук реката е опасна. И други хора са се давили на това място. Поне знам за 7-8 човека. А зимата, когато вали няколко дни, става страшно. Водата често залива бреговете. Не може началниците на войниците да не са знаели за това, казва Мустафа. Бай Ахмед, който също се връща от града, потвърждава, че тук мястото е оспасно. И миналата година по това време водата излезе от бреговете, заля въжения мост, казва той. Отидоха си момчетата, но какво да се прави. Войници са, трябва да изпълняват заповеди на началството. Какво ли щеше да стане, ако бяха отказали да тръгнат в този ден, пита се старецът. Дали наказанието им щеше да е по-малко от това на офицера, който ги прати във водата, въздиша Ахмед. Всичко видях, спомня си Хабибе Шевкед. Домът й е току до реката. В този ден сутринта тръгнах да издоя кравата, беше към 9,15 часа. Видях как машините идват откъм месокомбината, влязоха във водата. Казах си влизат, ама няма да успеят да се измъкнат. Реката беше мътна и страшна. Викнах на сина, който тогава беше на 17 години, да потърси някой, който да предупреди, че е опасно за войничетата. Но беше късно. Малко след това една вълна ги понесе надолу, хукнахме да им помагаме.
Наблизо до брега беше една от машините. Хвърлихме въже на момчето, което беше върху нея, за да може да се хване за него и да го издърпаме. Въжето се оплете около антената на машината, войничето не успя да го хване. Не можахме да направим нищо, пред очите ни го отнесе водата. Жалко, не можахме да помогнем на децата, плаче Хабибе. Още го виждам това войниче пред очите си. И казва, че се моли това никога да не се повтори.

Това е голяма трагедия, която покоси всички хора в града, сподели зам.-кметът Ерол Мехмед. Година след това издигнаха паметника със средства, дарени от военни, военнослужещи, фирми, държавата също помогна. Автор е архитект Борислав Русков, изработен е от скулптора Емил Мирчев. Освен имената на загиналите, имам информация, че на паметника трябва да има текст, който гласи - “Реката тук в едно събира родина, дълг, война и болка. Спри, пътнико, склони глава пред верните синове на полка.”

По идея на общинското ръководство искаме да се създаде специален фонд към Министерството на отбраната за войнишките паметници. Те не са общинска собственост, а национална светиня и трябва да ги опазим. Имахме идеи за шефство над тях от учебни заведения.
Ние като община ги поддържаме. Точно този паметник е добре запазен. Имаме идея да облагородим и пространството около него. Миналата година децата на няколко пъти почистваха района около него.