чт 28 дек 2006
Този поздрав ще звучи около нас няколко дни след настъпването на новата 2007 г. Тази година обаче заедно с него ще си разменяме и честитки за присъединяването на страната ни към Европейския съюз.
Не трябва да смятаме, че сме изминали по-трудната част от пътя. Успехът на всеки българин минава през успеха на България и обратно. На прага на Евросъюза все още нямаме основание да твърдим, че държавата успява. Има все още толкова много хора, които се борят единствено за своето оцеляване. Над 35 хиляди деца са лишени от родителски грижи. Най-щедрите предновогодишни дарения не решават въпроса с по-добрия живот на тези деца на България. На прага на Европа - така жадувана от едни и така недолюбвана от други българи, бедността продължава да има неевропейски мащаби, безработицата засяга тежко и за дълго много семейства. Когато децата ти гладуват или не могат да ходят на училище, обещанията за светло бъдеще не помагат.
Ако искаме да бъдем добри европейци, равностойни и достойни членове на европейската общност, то първият белег на европеизма трябва да бъде солидарността, съпричастността със социалнослабите, бедните, безработните, изстрадалите. С всички онези, които платиха най-тежката социална цена на това предвижване.
На Нова година, когато се сбогуваме с нещо старо и очакваме нещо ново, нека се запитаме какво бихме искали да оставим в миналото и какво да пренесем в нашето утре.
Защото в първия ден от Новата година и първия ни ден като европейци ние сме пътници, носещи всички белези на пътя, който сме извървели досега. Не знаем какво ще ни донесе Новата, но твърдо вярваме, че то ще бъде по-добро от нашето вчера, ще ни пречисти и ще ни дари с щастливата участ на добри хора.
Годината отива към края си. На 31 ще откъснем с облекчение последния лист от тазгодишния календар и ще започнем начисто Новата година. Като част от едно по-добро и зряло общество. Дано да заслужим и устояваме мястото си там.
Да гледаме напред!
