Вестник ‘Нов Живот’ - Новини от Кърджали и Родопите

• Педагози нарушават закона, за да осигуряват образование

Валентина АСЕНОВА

Дни преди да станем част от европейското семейство обръщамe поглед към децата. Не тези, които срещаме щастливо подскачащи, държейки за ръцете мама и татко. А тези - различните. Отхвърлените. За които се сещаме обикновено по празници. За да изчистим съвестта си. И след това ги забравяме.
Колко от нас са се вгледали в очите на онези, които растат в до болка познатите и гледани с пренебрежение от много хора домове. Това е една голяма къща за деца, лишени от родителска ласка. След като Европа ни размаха пръст, че това не е подходящо място за бъдещите европейчета, започна преструктурирането им.
В Кърджалийска област има само един такъв дом - в Крумовград. В него са настанени деца, които са сираци, с по един родител или пък семействата им не могат да ги отглеждат по ред причини. Там отиват и деца, които са

“КРИВНАЛИ” ОТ ПЪТЯ

налага се да бъдат отделени от средата, която ги води към злото.
Директор от няколко години е Светослав Александров. За децата и проблемите им той говори с болка. Отговорността е голяма. Трудно е да поемеш грижата за 22 деца. Но броят им постоянно се променя. Някои идват за по няколко месеца или година. Други са тук от 7-годишна възраст и ще си тръгнат, когато станат пълнолетни.
За тях семейството са хората, които са били до тях - педагозите. Те са били и първият им приятел, и първият изповедник. Често се налага учителите да избършат сълзите на малчуган, който е наранен от лоша дума, бдят над него, когато е болен. Има много деца, които живеят трудно, в мизерия, казва Светослав Александров. Но в Кърджалийско да ти излезе дума, че си дал детето си в дом, не се приема лесно от околните. Много от хората, които не могат да осигуряват средства за децата си или имат здравословни проблеми, не искат да ги пратят при нас. Защото на тях не се гледа с добро око. Бил съм в различни Домове в страната, в някои от тях са настанени много деца. При нас не е така. Важно е всички да са нахранени и облечени.
Издръжката на Дома е от МОН. Имат личен лекар и зъболекар. Шест човека работят с тях - 4-ма педагози и двама - помощен персонал. Липсата на персонал е проблем за всички Домове, казва Александров. Числеността му трябва да се определя на група, а не според броя на децата.
Опитваме се да им осигурим постоянен достъп до близките. Издирваме роднини. Понякога ги вземат за ваканциите. Проучват се условията, при които ще живеят там. Знаете ли какво е, когато някои си тръгват, а има и такива, които няма при кого да отидат, поне за празниците.
Но аз твърдя, че и най-добрият Дом

Е ПО-ЛОШ ОТ НАЙ-ЛОШОТО СЕМЕЙСТВО

Проектът, по който в момента работим, е за дневна и седмична грижа, той е по западен модел. Дневната грижа означава, че детето може да ползва преференциите на Дома за деня, а вечер да е със семейството си. При седмичната то остава при нас през дните, когато е на училище, а в събота и неделя е с близките си. Има едно противоречие при въвеждането на тези социални услуги у нас. Министерството на финансите отказва да дава средства. Разрешено е да се правят такива групи, но трябва да си осигуриш финансиране. МОН дава пари само за децата, които са настанени със заповеди на Отдела за закрила на детето и със съдебни решения. Законът казва, че те се настаняват тук със заповед до навършването на 18 години.

БУКВАЛНО - ДО РОЖДЕНИЯ ИМ ДЕН

След това в срок от три дни се прекратява престоят им. Какъв е смисълът да бъде настанено в Дома, а след това като стане пълнолетно, да излезе от него? А ако още е ученик? Пак се налага да искаме разрешение от министерството, казва Светослав Александров. Според вътрешния правилник ученикът има право да продължи престоя си тук до завършване на образованието. Някъде това се смята за финансово нарушение. Защото, ако трябва да остане още една година, докато се дипломира, ние трябва да го облечем, нахраним, да има персонал, който да се грижи за него. В Закона за народната просвета е същото. Той не е променян. Другата ни болка е, че след като завършат средното си образование,

ДЕЦАТА ОСТАВАТ ИЗВЪН ДОМА

За щастие при нас няма такива, които след това да няма къде да отидат. Имахме едно момче от Кърджали, което завърши тук, няма родители, но пък брат му помага. Ако можем чрез Бюрото по труда, чрез Областната управа, Социално подпомагане да помогнем на децата да намерят работа е добре.
В останалите Домове в страната са се насочили към една друга услуга - защитено жилище за деца от 16 до 18 години например. Там те се подготвят за живота. Статистиката показва, че едно дете, излязло от Дом, ако има леко поведение, лесно може да “кривне” и да отиде на магистралата например. Вече няма кой да се грижи за него, да го съветва и помага. Това е стрес за децата, които са израснали в подобна институция.
Казват, че се работи предимно за децата в риск. Но кое дете реално е в риск? Това, което е без един родител, не е ли? И ако няма доходи, в равностойно положение ли е то? Не може да продължи да учи след осми клас. А ако иска след това да завърши средно образование? То пак е в риск, защото не е равнопоставено на тези, чиито родители са им осигурили средства и възможности за образование.
Има четири момичета, които имат възможности. Помагаме им с каквото можем - учебници, тетрадки, те могат да продължат образованието си. Но не можем да вземем под крилото всички деца с подобна съдба. Затова съм уверен, че без Домовете няма как да оцелеят тези деца, категоричен е Александров.