събота, януари 27th, 2007


dimi.jpg
Още две неизвестниДали над селото ни не надвисва нова опасност от още по-жестоко екологично замърсяване се питат жителите на Вишеград. Върху старото хвостохранилище 1 на “Горубсо” отскоро са направени два нови утаителни басейна. Под сурдинка се говори, че там изливат отпадъка от преработка на златна руда. Хората смятат, че щом работи без ОВОС, сигурно “има нещо гнило”. От РИОСВ ни информираха, че “Горубсо” са прекратили обогатяването на оловно-цинкова руда. Но не знаят как ще се експлоатира в бъдеще хвостохранилище 2. Фирмена тайна! За подновената дейност на старото съоръжение научиха от нас. А за изстрадалите жители на Вишеград и околните села кой ще помисли?

Снимка: Мехмед РЕДЖЕБ

  • Искат съоръжението да се закрие и рекултивира, настояват за изследване на хората, почвата и животните за последици от замърсяването

Рушен Мустафа и Давуд Ахмед /прав отзад/ бяха първите жители на Вишеград, които вписаха имената си в подписката против хвостохранилището.       Снимка: Мехмед РЕДЖЕБТонка ГОГОВА

Подписка за закриване на хвостохранилището на “Горубсо”, което от години ги трови, започнаха вчера, 26 януари, жителите на кметство Островица, в състава на което е и Вишеград. Готовност да се присъединят изразиха и жители на Глухар, Седловина, Пепелище, Македонци, кв. “Гледка” на Кърджали. Хората настояват да се прекрати експлоатацията на хвостохранилището, то да бъде консервирано и рекултивирано в съответствие с европейските екологични норми. Искат медицински изследвания, за да се установи дали има и какви увреждания на здравето им вследствие на замърсяването. А също и да се изследва доколко е увредена почвата в землищата на селищата. (още…)

  • Заради планинския терен фотосите са направени от кулата при село Иванци

 Кърджалийци заснеха  с малък телескоп една от най-ярките комети Mc Naught.                      Снимка: личен архивГеорги КУЛОВ

Трима кърджалийци заснеха с малък телескоп кометата Mc Naught. Христо Гюзелев, Бекир Фахри и Бончо Бонев направиха кадрите от кулата до село Иванци. Небесното тяло минава без определена цикличност близо до нашата планета. То се наблюдава по-добре от южното полукълбо на Земята. Снимките, направени от северното полукълбо, са рядкост. В страната само две обсерватории са успели да направят качествени фотоси - във Варна и на връх Рожен. Заснемането от Кърджали се затруднява от планинския терен.
Христо Гюзелев и Бекир Фахри са любители астрономи. Те са от кръжока на Бончо Бонев, който работи в обсерваторията в Кърджали. Кометите са най-непредсказуемите обекти в Слънчевата система. Никой не може да прогнозира тяхното появяване и блясъка им, коментира шефът на обсерваторията Агоп Узунбохосян. (още…)

37-годишна жена е обявена за местно издирване от РПУ в Кърджали, след като на 23 януари е напуснала дома си и към момента е в неизвестност.
Тя е облечена в син анцугов панталон с бели кантове и яке на цветя, съобщават от пресцентъра на МВР. Гражданите, които имат информация за издирваната, могат да позвънят на тел.166. НЖ

  • В българските народни песни той е във вечен преход над бездната между два свята - този, който е откъснат, и този, на когото е принуден да служи

 Д-p Хюсеин МЕВСИМ

В българския фолклор най-трогателните исторически народни песни са посветени на еничарството. «Би било чудно, ако тази зловеща османска институция не е дала отклик и в поетическата душа на българина» , пише Христо Вакарелски. И действително, в различни източници до нас са достигнали около 15-20 песни, които засягат темата за еничарството. Фактът, че те са регистрирани в различни точки на българското етническо пространство - от Македония до Бесарабия, свидетелства за тяхното широко разпространение и популярност.

Д-р Хюсен Мевсим, автор на студията за еничарите в българските народни песни, е роден на 7 юли 1964 г. в село Козлево, Кърджалийско. Завършва гимназия в Момчилград. Дипломира се в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” през 1989 г., специалност българска филология . От края на 1991 г. се установява да живее в Истанбул, където се занимава с туризъм и преводачество. Автор на стихосбирката “Открехнат прозорец” (2001). В Института за социални науки към Анкарския университет защитава кандидатска дисертация за еничарските песни в българския фолклор (2002) и докторат на тема “Българската литература в Истанбул - Истанбул в българската литература” (2005). Сега е асистент в Катедрата по български език към Анкарския университет. В момента подготвя доцентурата си. Превежда поезия и драматургия от български и турски, които публикува в различни издания.

(още…)

Следваща страница »