пт 27 апр 2007
- Да замесваш основната храна - стожер в дома и обществото, е майсторлък, сила и отговорнст
- От фирмата подготвят изненада, догодина излизат с траен продукт, който ще се разпространява на пазара у нас и съседите
Разговора води
Снежана ГОРАНОВА
- Инж. Палова, как се чувствате като ръководител на фирма, която навършва половинвековна възраст?
- Радвам се на късмета си, че имам възможността да чествам 50- годишнината на производство, към което хората продължават да са привързани. Това е знак, че сме отговорни и не сме предали доверието им. Като чета материалите и гледам снимките, свързани с историята на завода, се чувствам задължена така да работя, че той да върви напред и да остане на пазара. Празнуването на 50 г. от деня, в който тук
Е НАПРАВЕН ПЪРВИЯТ ХЛЯБ
е дълг и към хората, изградили завода, и към всички онези майстори, които и досега продължават да го замесват, Тяхната работа ме задължава да намирам път и начини фирмата да е жива, за да има много такива празници.
- Замисляли ли сте се защо народът нарича хляба още и насъщен?
- Нито една храна не е заслужила такава чест. Това показва, че да правиш хляб е хуманна професия. Хлебарят е този, който спасява от глада. На първо място, преди Господа дори, както в мюсюлманската, така и в християнската религия, е хлябът. Възпитават ни от малки - да не хвърляме трохите от масата. От по-старото поколение познават глада и на гърба си са усетили какво значи той за семейството и за живота въобще. Разказвали са ми, че моите баби са давали
ЗЛАТНИ ЛИРИ ЗА ЧУВАЛ БРАШНО
Затова вярвам, че хлябът наистина е по-голям от човека. Той се ражда 
нощем. Замесването започва от 22 ч., а излиза от пещта заедно със слънцето, с пробуждането на живота. През цялото това време в него протичат сложни микробиологични процеси, за които са нужни точно определена температура и влажност в помещението, и естествено добра мая и брашно.
- С навлизането на новите машини хлебопроизводството не стана ли по-лесно?
- Хлябът си е хляб. Узряването, както казват майсторите, иска технологично време, което трябва да се спазва. Улесненията идват само от това, че процесите, които протичат, могат да се контролират технически. Преди хлебарят е разчитал само на пръстите си, за да се увери, че от това тесто ще стане добър хляб. Може би оттам идва и тази привързаност към професията. Майсторът иска да пипне тестото, да гледа как от брашното
СЕ РАЖДА НЕЩО ЖИВО
което се променя и втасва. После го оформя, чака да ферментира, 
изпича го и се радва, ако е постигнал златиста кора и дъхава еластична среда, която като натиснеш и пуснеш, се възстановява. Колкото и да се говори за диети - хлябът е полезен продукт.
- Но не всеки, който прави хляб е майстор?
- Имах късмет да работя със Селятин Осман. Той е бил във фирмата повече от 30 години, сега е пенсионер - започнал от най-ниското ниво и стигнал до майстор. Аз дойдох научно подготвена как се прави хляб, а той ме научи да усещам процеса. Осман правеше добър хляб от всякакво брашно. Подготви свои наследници в занаята.
- Инж. Палова, бихте ли припомнили най-значимите моменти от историята на завода?
- Навремето от Общинския народен съвет решили да се направи завод за хляб, за да изчезне проблемът с изхранването на населението в региона. Подготовката за строителството е започнала през 1954 г. Проектиран е от колектив на Яни Арнаудов в Хасково. Оборудването е на “Уралмаш” от бившия Съветски съюз. На 28 април 1957 г. е била готова първата част на завода.
Инсталирани са машините и е започнала работа. Произвеждали 30 т 
хляб за 24 ч. Транспортирали го в дървени каси
С ЕДНА ТОВАРНА КОЛА И КАРУЦА
През 1976 г. заводът е разширен, а през 1977 г. влизат в експлоатация цехове за сладкарски изделия и закуски. Основната производствена линия е немска, по полски лиценз. Нашият хляб се прави по технология от 1975 г. и затова е единствен с това качество. Ние избягваме да влагаме консерванти и оцветители. За нас не е важно хлябът да е обемен, много мек и пухкав, а с добра кора и по-еластична вътрешност, което значи хубав.
- Ръководите завода от 1998 г. и по ваше време той беше приватизиран?
- Когато поех фирмата, пазарната ниша беше напълно изпусната. Имаше много чести аварии. Автопаркът - занемарен. Хората чакаха на опашки за хляб. По-късно се появиха много пекарни. Беше много трудно да си върнем пазарните позици, но успяхме. С 300 процента са увеличени продажбите в натура. Цената на хляба се посреща най-болезнено от хората. Затова много внимавахме през годините да гоним качество, без да я повишаваме. Но производството поглъща много електроенергия и нямаше как да останем на социални цени. През тези 9 г. години
НАПРАВИХМЕ ОСНОВЕН РЕМОНТ
на поточната линия и съоръжението, където втасва хлябът, сменихме месачките, закупихме нови окръглители. По цялата технологична линия няма нещо, неподменено или ремонтирано. Миналата година сложихме нова дограма на цеховете, направихме външна изолация. Всичко това е, за да намалим себестойността на продукта.
- Как се справяте с катаклизмите в зърнопроизводство и брашното?
- Добрият мениджър е длъжен да познава всички промени, свързани със суровината за неговия продукт. Опитвахме с екипа да сме такива. Мисля, че успяхме, защото поддържаме постоянна връзка с институциите, които наблюдават какво се случва с качеството на пшеницата и в мелниците. Имаше моменти, когато работехме на ишлеме, но не спирахме да се консултираме с научни работници от 
хранително-вкусовия институт в Пловдив, които правеха за нас специални подобрители в зависимост от качеството на брашното. Трудностите в бранша продължават, защото и в селското стопанство настъпиха съществени промени. Но през последните години
КОНКУРЕНЦИЯТА МЕЖДУ
зърнопроизводители и мелничари ги принуди да инвестират и постигат все по-добро качество. Налагат се хубавите сортове пшеница, което е от полза за нас.
- Истина ли е, че в хранителния бранш конкуренцията между хлебопроизводителите е най-жестока?
- Така е, защото нямаме външен пазар за стоката си. Трудно е ние, например, да караме хляб в Пловдив, или Русе. Ограниченото място на предлагане налага да сме все по-прецизни. Ние акцентираме върху производството на бял и типов заводски хляб. Имаме отлични специалисти за тези видове, които периодично обучаваме. Те са в течение на всички новости. Това важи за всичките 55 души, които са в завода. Вече не се занимаваме със сладкарство и закуски. През последните две години се наложи опаковането и нарязването на хляба, така го предпочита потребителя и закупихме машини.
- Намеренията ви да разнообразите асортимента?
- Искаме да произведем по-траен тестен продукт и най-късно до година ще го направим. Така
НЯМА ДА СМЕ САМО
на кърджалийския пазар. Намеренията ни са да навлезем в супермаркетите из страната и да изнасяме в съседни държави. Кандидатствали сме за финансиране по два проекта. И да не ни одобрят, пак ще намерим начин да закупим машини за новия продукт. Фирмата ни е със сертификат за качество по ISO от 2005 г., покрили сме и европейските изисквания по НАССР-системата и гарантираме безопасността на хляба, който предлагаме.
- Защо организирахте дейности, които не кореспондират с производството на хляб?
- Бяхме длъжни да опитаме да си осигурим здрав гръб при тази конкуренция. Това, което направихме - хотел “Кърджали” и химическото чистене към него, ни създаде стабилност. Вече имаме здрави позиции и работим по-уверено. Този резервен ход ни беше нужен.Постъпихме правилно като реконструирахме огромната административна сграда в
МОДЕРЕН ХОТЕЛСКИ КОМПЛЕКС
Благодарна съм на банките, които ни повярваха през лятото на 2005 г. и ни подпомогнаха. В хотел “Кърджали” работят 20 души, а в химическото чистене, където има и пералня, са двама.
- И все пак кой е основният приоритет на фирмата?
- Целият екип знае, че производството на хляб е на първо място. Доволна съм, че заедно правим необходимото, за да сме на пазара с един от най-търсените продукти. Благодарна съм на тях и на всички, които са създали завода. Нека са здрави и да се радват заедно с нас, че и след 50 години го има. На много места в страната тези предприятия изчезнаха или в тях се правят неща, които нямат нищо общо с насъщния.
Ще съм щастлива да почувстват, че това, на което те са положили основите, е живо. Благодарна съм и на екипа от млади хора, с които заедно преодоляваме трудностите днес. Искам да усетят моя хъс да вървим напред и след време да се справят сами, като не забравят, че няма народ на Земята, който да не почита хляба.
