Проф. Делчо ПОРЯЗОВ

  • ДПС може да направи няколко жеста, сред тях - да виждаме водачите му на чествания на важни български дати
  • Мълчаливо гледат как ислямстки групировки строят джамии
  • Настояват да подкрепяме Турция за Европа, но не казват и дума за задълженията й по Ангорския договор към прокудените от Тракия

Проф. Делчо ПОРЯЗОВ, е бивш ректор на Стопанска академия - Свищов, зам.-министър на финансите, вицепрезидент на Международната банка за икономическо сътрудничество - Москва. Сега е председател на Съюза на икономистите в България и зам.-председател на Съюза на тракийските дружества в България

На 20 май вечерта след изборите и след грешка на социолозите на “Сова Харис” бе обявено, че ДПС печели изборите. Г-н Доган, воден от прагматични съображения, прекъсна вживяването на ДПС като победител на изборите със заявлението, че неговата партия не се нуждае от повече власт и че той
НЕ СЕ СЧИТА ЗА ЛИДЕР НА ПЪРВА ПОЛИТИЧЕСКА СИЛА В БЪЛГАРИЯ
Първото изявление бе за успокоение на коалиционните партньори и за париране на критиката, че Движението “преяжда от власт”, а второто - за биографите на лидера, че той винаги прави точна и реалистична оценка на най-важните политико-икономически събития в нашата страна.
Веднага последва журналистически въпрос: защо той, както неговите съратници изпитват звездния миг на “първи”, не се чувства лидер на първа политическа сила в България. Без колебание Доган отвърна, че не се чувства, защото, перифразирам, българското общество не е готово да го приеме за такъв. Обяснение защо не е готово нямаше.
Нямах намерение да вниквам във въпроса защо българите не приемат Доган за лидер на първа политическа сила в България и още повече да давам отговор на това самопризнание. Но в седмицата, последвала изборите, посетих Тракия на територията на съседна Гърция, където са се родили и живели моите родители, и извървях кървавия път /по определението на акад. Любомир Милетич/ от Дедеагач /сега Александруполис/ до Маджарово преди 95 години през 1913 година. Бях потресен от опожарените селища на Тракия - Сачанли, Манастир, Булгаркьой, и от още над 20 други села, пръснати по билата на Северните Родопи - голяма част от жителите им са били съсечени по най-зверски начин. На останалите живи над 30 000 българи, отправили се за България, турският башибозук устройва засада на брега на река Арда при днешния град Маджарово и избива още 2000 от тях, преди да стигнат спасителния бряг. В района на Ивайловград, където днес е мемориалът “Илиева нива”, са обезглавени над 200 малки дечица. И до този момент не мога да намеря обяснение защо, след като си подпалил жилищата им, след като си съсякъл жени и деца, трябва да гониш останалите по чудо живи като диви животни чак до българската граница. Очевидно - за да ги унищожиш. Историците наричат това явление геноцид.
А сега за самопризнанието на Доган, че българското общество не е готово да го признае за лидер на първа политическа сила в България. Дълбоко съм убеден, че българите приемат г-н Доган като много сериозен, умен и прагматичен политик с определен принос за етническия мир и за демократичния преход през последните 17 години. Поради тази причина той
НЯМА ОСНОВАНИЕ ДА СЕ ЖАЛВА
Но въпреки това самият Доган не се счита за лидер на първа политическа сила, защото българското общество не е готово да го приеме за такъв.
Определено смятам, че усещането на Доган е вярно. Българите приемат г-н Доган и неговата партия с “едно наум” и не ги намират в съответствие с изказаните от него мисли в началото на преходния период /преразказани/, че българските турци са турци, но в същото време са български граждани и тяхната родина е България. Имам предвид тяхната политика и техните действия, които не са съобразени с историческата действителност на българските граждани /за каквито се смятат те/ и държавата България, която признават за своя родина. Ето моите факти, съображения и аргументи:
Първо.
Всяка година България отбелязва паметни дати, свързани с историята на страната и съдбата на българския народ. Ще отбележа по-важните: Деня на Ботев, Априлското въстание, Илинденско-Преображенското въстание, Петрова нива, Баташкото клане, геноцида на тракийските българи - Маджарово, Илиева нива и други. Всяка година ние, българите, се прекланяме пред паметта на жертвите, почитаме мъжествените подвизи на героите, поднасяме цветя пред техните паметници. За съжаление на тези празници не сме видели със стрък цвете в ръка Ахмед Доган, Емел Етем, Юнал Лютфи, Лютви Местан и който и да е било друг ръководител на ДПС.
Второ.
Българските турци преживяха тежки дни, свързани със смяната на техните имена по време на така наречения възродителен процес. Имаше и жертви. Повечето от българите не приеха това поведение на управляващите спрямо турското население. Нещо повече, българският народ чрез тогавашния президент Петър Стоянов се извини пред турската държава и публично поднесе покаянието на българите пред турския народ. Продължителната по време и печалната, поучителна по съдържание история на турското робство в България е изпълнена с потоци от кръв на десетки хиляди избити българи. Информацията в това отношение е достатъчна и аз няма да превеждам нови данни. Искам да попитам: защо до ден днешен не се намери поне един лидер на ДПС да поднесе, ако не извинение, то
ПОНЕ СЪЖАЛЕНИЕ ЗА СТРАДАНИЯТА
които е преживял българският народ през петвековното османско робство, и за прекъснатото духовно и икономическо развитие на България по пътя на европейските общочовешки ценности. Приемам моралната максима, че не могат да се винят синовете за греховете на техните бащи и деди. Но тук не става дума за търсене на вина, а за съчувствие, за прошка, за морална съпричастност.
Трето.
Като се абстрахираме от физическото насилие, през петвековното турско робство по отношение на българското население е извършен грях и в областта на духовността. На българите в Родопите е отнета християнската вяра. Ако смяната на имената ни тревожи, то смяната на вярата трябва да ни възмущава. Това е факт. И пак става въпрос не за адресиране на вина, а за политика, която днешното ДПС води спрямо помаченото българско население в Родопите. Аз не приемам определението “българомохамеданско население” и смятам, че българската поетеса Елена Алекова определено е права, като защитава понятието “помаци”, защото то идва от “помачени”, т.е. мъчени хора. Вместо ДПС да каже историческата истина за съдбата на това население, пред мълчаливите погледи на лидерите му разни ислямистки групировки му строят джамии, т.е. продължават да го ислямизиритат. Отгоре на това строят пантеон на Али Баба - най-големия узурпатор и ислямизатор на българското население в Родопите. Друга, отделна тема е как общините, където упрявлява ДПС, се отнасят към кметствата, в които това население преобладава,
ОСЪЗНАЛО СВОЯТА ИСТОРИЧЕСКА СЪДБА
и не приемащо политиката на Движението. Икономически то е брутално потиснато, в буквалния смисъл на думата, не се отделят никакви бюджетни средства за подобряване условията на живота му - пътища, улици, водоснабдяване и канализация, електрификация, училища и пр. Ще спомена само село Припек, община Джебел, и село Егрек, община Крумовград. Тогава как след всичко това може да се приеме, че Движението работи в интерес на българските граждани и в името на България, която приема за своя родина.
Четвърто.
Известно е, че Република Турция дължи на избитите и насилствено изгонени от Източна Тракия българи огромна сума за заграбените сгради, земи и имущество. По изчисления на Министерството на финансите и Министерството на външните работи тя възлиза на около 6 милиарда долара, а с пропуснатите ползи и лихви вече за 80 години - на повече от 10 милиарда долара. В Ангорския договор Турция се задължава да върне или заплати това национално богатство на България. Но тя не прави това и до днес. Съюзът на тракийските дружества в България поставя този въпрос едва ли не всекидневно пред българските власти - Министерски съвет, президентство, парламент, а напоследък и пред Европейския съюз. Гърция направи това цивилизовано още през 60-те години на миналия век и заплати имотите в Западна Тракия. Турция продължава да отказва. Тракийските българи не са чули и едва ли ще чуят лидер на ДПС да отрони дума, че
ТУРЦИЯ ТРЯБВА ДА ИЗДЪЛЖИ ДЪЛГА СИ
защото такова трябва да бъде поведението на една цивилизована държава. Поколенията ще следят, ако дойде времето, когато България трябва да каже “да” на членството на Турция в Европейския съюз, но след като заплати имотите на източнотракийските бежанци, как ще гласуват депутатите на ДПС в парламента. Чии интереси ще бранят - тези на българските граждани или на турската държава?
Пето.
Буди безпокойство и отношението на лидерите на ДПС към редица международни проблеми, което отношение се покрива напълно с политиката на Турция към тях, но е напълно противоположно на позициите, общоприети в света. Ще спомена само няколко факта. Първият се отнася до признаването на арменския геноцид. Няма да изброявам държавите, които са го признали. Но когато този въпрос се постави за обсъждане в българския парламент, парламентарната група на ДПС напусна залата в знак на протест, доказвайки, че ЗАСТАВА НЕ НА СТРАНАТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОБЩНОСТ
а на страната на Турция. И това става в България - държавата, която широко отвори вратите за арменските бежанци, бягащи, за да се спасят от турския ятаган. Какво да кажем за отношението на ДПС към кюрдския проблем. Нима може да се забрави бруталният натиск на ДПС начело с Ахмед Доган и Емел Етем над българското правителство да спре на българската граница колоните от автобуси, идващи от Западна Европа начело с двама евродепутати, които трябваше да връчат меморандум на турското правителство за мирно решаване на кюрдския въпрос. Свидетели сме на същия написк над българските институции да спрат мирните прояви на кюрдските имигранти в България. Ние пък, българите, си спомняме твърдението на Доган в началото на преходния период, че пътят на България за Европа минава през Босфора. Е, г-н Доган, как да преглътнем този гаф. Връщането географски е невъзможно, пък е и против логиката на цивилизацията на човешкото общество.
Да изброявам ли още факти и аргументи? Те са много, но ще спра дотук. И ще заключа: Лидерите на ДПС в своята политика и в своите действия не са се отърсили от белезите на своя етнос, който живее в друга държава, и не са застанали на позициите на българските граждани и на тяхната родина България. Ако, макар и недостатъчно, съм успял да осветля въпроса защо българското общество не е готово да признае Доган за лидер на първа политическа сила в България, ще смятам, че съм изпълнил дълга си и ще успокоя съвестта си на българин. Защото да се премълчават толкова очевидни истини от съображение да не се разсърдят лидерите на ДПС е недостойно национално поведение. Няма да ни го простят нито мъртвите, нито живите.
В. “24 часа”
Б.Р. Позицията на автора е дискусионна. Вестникът е готов да публикува и други мнения по темата.