• В селата вече се противопоставят на манипулирането на техните етнорелигиозни чувства
  • Преди и след 10 ноември

vspace=Въпросите зададе
Гюнер ШЮКРИ

Назми Мюмюн е роден на 30 май 1950 г. в село Млечино, община Ардино. Завършва висше педагогическо и управленско образование (Учителски институт, СУ “Св.Климент Охридски”, АОНСУ - София.) Работил е като учител, организационен работник. От 1990 г. ръководи две частни фирми. Женен, с две деца.
Член на Висшия съвет на БСП, зам.-председател на Областния съвет на БСП в Кърджали и общински съветник от Гражданско обединение “За Кърджали”.

- Г-н Мюмюн, вие сте избран за общински съветник от Гражданско обединение “За Кърджали”. В тази листа няма друго турско име освен вашето. Как го приемате?
- Избирането ми за общински съветник е отговорност за мен, по-нататъшно предизвикателство пред хората от града и селата. Позволете ми да им благодаря за дадения ми кредит на ново доверие. Искам специално да благодаря на хората от селата, които ни подкрепиха. Те започват да преодоляват страха и натиска, наложени от самозвани местни вождове. Прекланям се пред тяхната свободолюбивост и правото им на самоопределение.
Ще се постарая в заседанията на Общинския съвет да отстоявам техните интереси, да не им изневеря и да служа на идеите на Гражданското обединение “За Кърджали”. Имам политическо верую и най-важното - не се ръководя от пещерен морал и първосигнално поведение. Не крия както етническия си произход, партийната си принадлежност, така и че съм чедо на моята държава - Република България, и че съм европейски гражданин. Какъв е проблемът? Няма да допусна талибански настроени етнически българи, български турци и др. да предопределят и предрешат моя партийно-политически път. Убеден съм, моят път е верният.
- Какво ви е мнението за изборния туризъм?
- Освен че се нарушава българското законодателство, създава се неприятен обществено-психологически климат на постоянно живеещите в нашия район. Впечатляващото е, че съдбата на гражданите в България се решава от хора, които са на стотици километри от нас. Идват в Кърджали за часове и определят контурите на развитие и живот на местните. Никой нищо против няма хората с двойно гражданство да дойдат на гости, да ги посрещаме, да се уважаваме , да си помагаме, да има търговия, да има човещина.
- Роден сте в село Млечино. Животът ви е минал там, имате приятели, роднини и близки. Интересувате ли се за съдбата на хората от вашия край?
- Винаги съм казвал, че моето сърце е в моя роден край. Нищо не ми е чуждо, нито в моята родна махала Червена скала, нито в Млечино, Горно и Долно Прахово и Ардино. Обичта ми е неотменна част от обичта към моята родина. Всеки камък, всеки ствол, всяко дръвче от бреза и бор са ми мили и скъпи. Винаги когато намеря малко време, отивам да се видя с благородните, честни и богати по душа мои приятели, съселяни, познати. Сред тях се разтоварвам и се чувствам като истински човек. И в бури, и в дъжд и слънце сме били заедно и продължаваме да си помагаме, независимо от едно или друго различие. Различието между хората обогатява - в това съм категоричен.
Колкото за местните избори в Ардинска община, вотът за градоначалник е мажоритарен. Определящи са личните, делови, професионални, организаторски, държавнически качества на кандидатите. Според мен Айдън Серкан не трябваше да вдига бяло знаме и да прави крачка назад.
Когато той отстъпи от отговорностите пред населението на Ардино, в живота празно няма. Изборите в Ардино показаха, че е време да се събудят хората, да се освободят от страха и сами свободно да изразят своята воля. Избирайки не досегашните канони на манипулиране на техните етнорелигиозни чувства, а истинската грижа за повишаване на жизнения им стандарт.
- По убеждение вие сте социалист, останахте верен на идеите на хуманизма и на социалната справедливост. Наричат ви “кърмъзъ”(червения) Назми.
- В жилите ми тече чиста, социалистическа червена кръв. Роден съм в Червена скала, живея в блок “Девети септември”. Съдбата така ми е отредила. През последните 17 години работя за прехраната на моето семейство. Като ръководя две фирми, осигурявам работа за още десетина души. Когато има алъш-вериш, радвам служителите си с по-високо възнаграждение. Но през последните години това не се случва толкова често поради недостатъчно клиенти и стагнацията на пазара.
Оптимист съм от тук нататък, виждам хората как по-добре се обличат, как започнаха рационално да се хранят, усмивките по лицата им ми дават основания за тази вяра и оптимизъм.
През 1990 г. започнах от тротоара на кооперативния пазар. Възприемам идеите на демокрацията и на пазарната икономика в интерес на цялото наше българско общество.
Новото време ми даде възможност да се организирам така, че от типовия хляб да направя бял самун, от лев да направя лев и двадесет - лев и петдесет стотинки. Не забравям, че трябва да обслужвам качествено клиентите. Правя всичко възможно да съчетая моите социалистически идеи с реалностите на деня.
Оптимист съм,че съгласието и добронамереността на гражданите, въпреки политическите интриги и икономически интереси на определени групи, ще победят. Вярвам в разума, справедливостта и правдата - България да върви в посоката на европейското бъдеще.
- Какво даде социализмът на хората в Кърджалийския регион?
- В годините на социализма Кърджалийският регион постигна видими социално - икономически, духовни и културни постижения. Пословични бяха изостаналостта, бедността, неграмотността и ниското здравно обслужване на гражданите на региона преди социалистическото управление. Мисля, че не подлежи на спор, че Кърджали и по-големите села са рожба на социалистическото строителство. Особено през 60-те и 70-те години на миналия век, когато властта създаде условия да направят скок в тяхното материално и духовно благополучие на хората в Кърджалийско.
Кой може да отрече електрифицирането на селата, телефонизацията, строителството на пътища, промишлени цехове, детски градини и училища.Хората излязоха от къщурките, построиха двуетажни и триетажни къщи. Започнаха да си купуват леки коли, да ходят на почивка на море и планина. Повиши се здравната и образователната им култура и обслужване. Децата им се учеха за лекари, инженери, учители, агрономи, медицински сестри. Имаше сладък, гарантиран и съдържателен живот за всички с тогавашните критерии.
- Кои са деформациите в обществено-политическия живот в България през 80-те години?
- В първата половина на 80-те години икономическата система започна да издиша. Не достигаха някои стоки на пазара. Изкривиха се ценностите и хуманните идеи на социализма, амортизацията на платформи и профили. Започна да се чувства необходимост от коренна промяна. Тогавашната БКП осъзна тази потребност и с родилни мъки даде начало на промяната на цялостния обществено-политически живот.
Силният вятър на “перестройката” и в другите бивши социалистически страни от Източна и Централна Европа ускори и даде тласък на новите надежди и очаквания на демократично мислещите хора.
- През 1984 г. БКП взе решение за смяна на имената на българските турци и започна т.нар. възродителен процес. Това правилна политика ли беше на управляващите?
- В днешно време е лесно да се даде една или друга оценка или интерпретация на процесите и явленията, които протичаха тогава. Не се крия от никого, не се срамувам, честен съм пред себе си и пред хората, с които съм работил като партиен работник. Никога не съм подливал вода под рогозката. Съвестта ми е чиста. Не се правя на по-чист, отколкото съм. На малка Арда, както някои си позволяват. Приемам грешките на обществото, в което живея и като мои. Едва ли има нормално мислещ човек, който да приема такъв акт и курс на политика по този въпрос.
БКП тогава се ръководеше от принципа на единната комунистическа нация. Такава беше постановката в програмните документи на БКП, така и на КПСС. Водещ тогава беше класово-партийният принцип. При каква атмосфера и условия сме живели и работили всички ние. При оная затворена система не малка част от хората неосъзнато преглъщаха, приемаха едно или друго, което не е в техен интерес, защото властта беше силна и отчитаха по достойнство грижите и гаранциите за техния живот и техните поколения. Не знам дали ще бъда разбран правилно, но в по-голямата си част вярвахме в българските държавни институции и в тогавашната партия-ръководителка. Знаете какво е да вярваш на родната си майка и баща - такава вяра имаше в мен към държавата ни и партията.