• Бият съпругите при неподчинение, те не смеят да се оплачат
  • Младежите приемат силовия подход от бащите си, дъщерите - покорството от майките си

vspace=Георги КУЛОВ
През 1959 г. в ерата на социализма в Кърджали нашумява демонстративен съдебен процес. Подсъдим е местен турчин на зряла възраст. Той е обвинен, че е насякъл с брадва съпругата си. Историята е показателна. Съпругът се връща от кръчмата подпийнал. Жена му се прибира от нивата, където е брала тютюн. Мъжът пожелава интимност. Съпругата му отказва. Според обичая тя няма право. Това е повод за убийството.
Тогавашните власти използват делото, за да поставят проблема за домашното насилие, насърчавано според тях от ислямското право - шериата. Социалното равенство изисква половата принадлежност да не бъде повод за дискриминация. Обвиненията срещу исляма се сипят в местния печат. Започва специална пропагандна кампания сред жените-туркини. Проповядва се откровен атеизъм. Само той може да бъде панацея срещу ширещото се според тогавашните власти домашно насилие сред мюсюлманите. Атаките са и заради традиционната полигамия.
Днес половин век по-късно социологическо проучване на Националния център за изследване на общественото мнение посочва, че турците се придържат към традициите мъжете да отстояват водещата си роля в семействата. Това не изключва и използването на насилие спрямо съпругата.
Днес обаче е по-различно. Законът регламентира моногамията. Това намалява принудата поради по-силната връзка между партньорите. Въпреки това нагласи към насилие установява и полицията в областта. Наблюденията сочат, че мъжете-турци традиционно побийват съпругите си. Валидно е правилото: “Жените имат задължения, мъжете - права”.
Според изявения психиатър в Кърджали д-р Недялка Андреева случаите на насилие в региона са много. Малко жени обаче търсят съдействие, за да го предотвратят. Една от причините е семейната традиция.
Жените приемат семейния модел в региона, според който мъжът доминира. Момчетата копират силовото поведение на бащата. Момичетата пък се покоряват на принудата. Повтарят се съдби, посочва психологът Добрина Стойчева. Тя разказва за следния случай. При нея пристига туркинче, което се оплаква, че не може да се подготви за изпити в училище. В разговора става ясно, че то е малтретирано физически от приятеля си. Погрешният модел е заложен в семейството. И единият, и другият смятат отношенията между тях за нормални. И единият, и другият са били свидетели на точно такива силови отношения в семействата, където са отгледани.
Когато има неравнопоставеност, се наблюдава нарушен модел на съжителство. Това предполага и случаите на насилие. Побоищата остават затворени в семейството. Всички се чувстват зле. Жената изпитва срам и затова не смее да споделя. Според психиатри и полицаи жените в Кърджалийско рядко търсят съдействие, за да се оплачат от домашно насилие. Липсват и неправителствени организации, които да им съдействат.
Няма нито един констатиран случай от дирекция “Социално подпомагане” да са сезирали съда за домашно насилие, както постановява законът.
Няма традиция туркините да търсят съдействието на ислямските духовници. Ислямът повелява уважение към жената.
В ортодоксалния ислям - сунизма, жените имат всички права като мъжете. Не се насърчава насилието в семейството. Няма нищо общо между религията и побоите в семейството. Това са своеволия на отделни хора, заявява районният мюфтия Шабанали Ахмед. При алианите жените и мъжете са равнопоставени, подчертава от своя страна председателят на алевитското сдружение “Джем-Южна България” Мустафа Али Мустафа.
Младите туркини вече по-рядко търпят произвола на своите мъже, твърдят специалистите. Те сочат, че почти всички жени, потърсили съдействието им, са решени да прекратят саморазправите вкъщи. Мъжете обаче нехаят за проблема. Те знаят, че обичайното право е на тяхна страна.
Показателен е случай, при който полицай проявявал насилие в дома. Майката търси помощ от специалисти, когато едно от децата започва да се напикава нощем. Става ясно, че то е в стрес. Причината е, че бащата малтретира редовно майката пред него. Таткото се отзовава на поканата на специалиста за среща и разговор. Загрижеността за детето, а не за съпругата кара побойника да спре да малтретира. Това веднага повлиява на детето. През цялото време майката не разчита, че може да получи съдействие от специалистите.
Случаите на домашно насилие рядко стават достояние на хора извън семейството. Това се случва обикновено, когато побоищата зачестят и станат нетърпими. Търси се полицията, която има ограничени правомощия. Пребитата жена трябва да подаде молба, а след това и декларация, че иска намесата на правоохранителните органи. Те оформят протокол по Закона за защита срещу домашното насилие. Той е основание за започване на съдебно производство. Когато жените разберат, че нещата опират до съда, оттеглят декларациите си. И случаят приключва.
Според полицията една от причините да не се търси защита от обществеността е слабото познаване на Закона за защита срещу домашното насилие. Проучване на НЦИОМ сочи, че едва 13 % от жените в страната са запознати с него. В Кърджалийско броят им е значително по-малък, смятат полицаи. Става въпрос за единични случаи и то на хора, които са специалисти по проблема.
Според Закона за защита срещу домашно насилие всяка жена може да се обърне към съда за закрила. Всеки лекар е длъжен да я освидетелства и констатира следите от нанесени побои. Съдът може да задължи съпруга да се въздържа от насилие. Може да го отстранят от съвместно обитаваното жилище. Насилникът може да получи забрана да приближава съвместния им дом, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице. Местните жени признават пред специалист, че не могат да се разведат. Причините са, че ги е страх да не бъдат преследвани от съпруга, очакват финансови затруднения, притесняват се от трусове при преместване на децата в други училища. Картината в Кърджалийско съществено се различава от тази в съседната Хасковска област. Там сигналите за домашно насилие много бързо влизат в съда, твърдят специалисти. Жените-българки за разлика от туркините често търсят юристи за консултация и противодействие на семейния тормоз. Оказва се, че те по-добре познават правата си.
Приемането на домашното насилие като норма на поведение в Кърджалийско засяга и българското население. Психиатрите и психолозите твърдят, че не са рядкост случаите, когато мъже малтретират жените си. В този край те го смятат за нещо естествено. Няма профил на насилника българин, твърди д-р Недялка Андреева. Според нея побойници се срещат както сред по-ниско образовани, така и сред висшисти. Българките се държат по същия начин като туркините - отказват да търсят съдействие, за да решат проблема си.
Единствената им утеха е изповедта при свещеника. Енорийският свещеник отец Петър признава, че знае историите на всички жени, потърсили го, за да изплачат болката си от побоите. Той обаче пази тайната на изповедта и няма право да се намесва в техните съдби.