• Делчо Топалов има 3 ордена “Кирил и Методий”, мъчно му е за читалищата като духовни средища

vspace=Радка ПЕТКОВА
Делчо Топалов, отколешен читалищен деятел, не случайно наричат живата история на Пчеларово. Вече е навъртял 81 лазарника. Самият той е писал летопис за селото. Сградата на духовното средище е строена, когато е бил дете. Докато стои на слънце до бившия ресторант, сега рухнал, и ако не го налегне тревога, че няма да вземе житото, може да разкаже много. И все ще се връща към това колко духовни средища е имало в региона, как е работил неуморно, но е получил и признание.
Ще ви откаже да говори за политика. Двайсет години съм работил като читалищен деятел. Сградата е строена по мое време, по цял ден като дете съм бил тук, разказва бай Делчо. Завършил е средното си образование в старата гимназия /сега спортното училище в Кърджали до художествената галерия/, която преди се е наричала “Царица Йонна”. Още 7-годишен Делчо попада в читалището и става помощник на учителя, който тогава е и председател, и библиотекар. Първата му работа е да подготвя децата как да ползват книгите.
Като председател на Окръжния съвет по култура си спомня, че в Кърджалийско е имало 200 читалища. В читалището в Пчеларово е ръководил всичко - и библиотеката, и художествената самодейност, та до лекционната пропаганда. Със самодейност се захващали предимно млади хора.
И сега дейност в читалището има, казва бай Делчо. Има си и председател, но са останали само битовите състави. Правят хубави празници. Допреди 5-6 години Топалов е бил член на Управителния съвет, но не може и дума да става за сравнение с миналото. Условията да се развиват читалищата сега са коренно различни, няма и толкова средства. Навремето, тогава бил вече пенсионер, се скарал с управниците, когато се закривали читалища. Работил е къртовски, но трудът му бил оценен. Получил е три ордена. “Кирил и Методий” от първа до трета степен. Заплатата му не е била много. На наши пари - 400 лв. стигали му.
Пчеларово ще умре, тревожи се бай Делчо. Цялото село е пенсионери. Преди са били около 1000 жители, сега са намалили десеторно. Не знае дали и на други места е така. Ето и сградата, бивш ресторант, покривът й ще падне. Преди заведението е работело на две смени - толкова много хора е имало. Сега няма кой да го стегне. Питайте и за водата, подканя той. В една от махалите, която се намира на високото, тя не достига. Топалов проблеми няма, защото ползва кладенец.
За миналото бай Делчо казва, че е живял в три епохи-капитализъм, социализъм и демокрация. Мисли, без да е партийно пристрастен, че най-добре е било по време на социализма. Новото време обаче трябваше да остави нещо от старото. Най-голямата грешка на селата е, че ликвидираха ТКЗС-тата. Ако ги бяха оставили, младите хора нямаше да избягат по градовете, сега половината от пчеларовци са в Кърджали, разсъждава бай Делчо. И после тази политика на управляващите, която изгони младите …. Той ту изрича думите на глас, ту замълчава, когато му дотежи.
До него на пейката Янко Павлов също се връща в миналото си. Футбол, волейбол, танцов състав, оркестър, нямаше грешка читалището, спомня си той. По празници е било най-весело. Янко е бил тромпетист, а майка му е известната народна певица Атанаска Тодорова. Ходил е на конкурси, които се провеждали на спортната площадка в Кърджали.
На всеки месец имаше пиеса в едно действие, допълва го бай Делчо. Като оставил работата, книгите в читалището били около 18 000. В началото на седмицата му носят по 7 броя вестници от Кърджали. Каквото пише там, това чете.
И сега нещо го парва отвътре като чуе за читалище. И изведнъж става скептичен - Абе, не ми се говори. И състави имахме, и лекционна пропаганда….А битови празници!