• Археологът Гергана Кабакчиева предлага интересна хипотеза за погребението на върха на голямата могила

vspace=Много почитана и много млада тракийска принцеса, жрица на Дионис, е била погребана в голямата могила край ивайловградското село Свирачи, която проучва от 2000 г. ст. н. с. Гергана Кабакчиева от Института по археология към БАН. Това е нейната версия за откритото още през 2001 г. погребение на върха на могилата. Хипотезата ще бъде представена в следващата книга на археоложката “Тракийската принцеса от Свирачи”.
Впечатляващото погребално съоръжение е било издигнато от един от първите господари на вила “Армира” от втората половина на I век, смята Кабакчиева. Най-вероятно той е бил владетел или потомък на цар на местно тракийско племе, който се е подчинил на римляните по време на завоеванието. По тази причина те са му оставили аристократичната титла и владението върху земите му. Аргумент в тази посока е фактът, че неговият род получава правото да владее голямо поземлено имение. И че са имали възможност да развиват бизнес, ако използваме днешия израз, с търговия с мрамор и изделия от него. Близо до вила “Армира” е имало кариера за изключително качествен бял мрамор. Според Кабакчиева, по качества той се нарежда на 4-5 място в Империята. Археологът предполага, че именно мраморът е бил в основата на богатството на тракийската фамилия. Още в началото на II век към вила “Армира” се създава ателие за художествена обработка на добивания в околностите й искрящо бял мрамор. Поканени са да работят майстори от град Афродизия в Мала Азия, известен с най-голямата склуптурна школа през римската епоха. За това говорят находките от проучването на руините. Със сигурност е бил използван при голямото строителство през II - III век. Колко много е търсен говори фактът, че кариерата е била изчерпана vspace=най-вероятно още в древността и огромните количества мраморен трошляк, останал след обработката на благородния камък.
Един от първите владетели на вилата си издига погребална могила край днешното село Свирачи на мястото на древен свещен извор. Най-вероятно споменът за сакралността на мястото е бил съхранен, въпреки че изворът е пресъхнал още преди 1,5-2 века, по всяка вероятност при земетресение, и е избил по-надолу на ново място, където блика и сега.
Основата на могилата е обхваната от пръстен от стъпаловиден каменен градеж с диаметър 60 метра - крепида.
Направен е от свещения за траките зеленикав камък, от който градят гробниците и храмовете си. Огромните блокове, отглас от традицията на тракийските мегалити, се застъпват шахматно. Свързани са с хоросан и железни скоби, залети с разтопено олово. Строено е, за да остане във вечността.
На лицевата страна на всеки от блоковете е оставена необработена vspace=ивица по горния ръб - знак за връзката с Великата майка природа. Така, както блоковете, от които е изграден храмът на Аполон в Дидима /Мала Азия/, са оставени с необработено лице.
Върху крепидата е направен облицован с мрамор триметров подиум, който минава около цялата могила. В дъното му са подредени вертикално мраморни плочи - отостати, които задържат насипа. Стълба води към върха, където след смъртта му е трябвало да бъде гробът на господаря.
Но се случва нещастие - почива млада скъпа негова близка. Възможно е да е била дъщеря или внучка. Според Кабакчиева, великолепието на погребението дава основание да се смята, че младата жена е била почитана жрица на Дионис. Колко голяма е била за господаря на “Армира” загубата, говори фактът, че той отстъпва могилата си за нейното погребение.
На върха е струпана клада от ароматно дърво, върху която полагат покойницата и според древния тракийски обичай я кремират. Когато огънят затихва, върху все още живите въглени хвърлят погребалните дарове. Владетелят откъсва 3 листа от златния си венец. Камея от бял ахат, рядък сферичен алабастрон от Египет, пълен със скъпо благовоние, бронзови и стъклени съдове от Италия и Сирия, това са дарове, които близките й един след друг хвърлят върху въглените.
Добавят и козметичното й ковчеже от кедрово дърво с красив обков, в което са иглата й за коса, пинцети, огледало, други вещи. Поставят и тоалетното й ковчеже, украсено с апликации с маски на Дионис, силени, сатири, менади. Накрая върху купчината дарове добавят фини сандали от кожа, украсена със златен варак, с които да извърви пътя до отвъдното.
Един от близките й, може би най-възрастният, полага в ъгъла на погребалната площадка старинно сечиво от червен яспис, което пази като памет за древния си род. Може би то ще я отведе при славните й деди. Археолозите датират каменното острие далеч назад в праисторията. Има основания да се смята, че в римската епоха са се ценяли подобни древни предмети.
Покриват даровете със саван от кожа, върху която със златен варак са нарисувани сцени от митовете за Дионис /вероятно/.
Своите дарове поднасят и селяните, и робите от околността - глинени амулети с изображения на животни, на божества или техни геометрични символи. Най-много са тези с изображение на слънцето - кръстче върху малки глинени кръгчета във формата на питка. А също глинени лампи и балсамарии. И много орехи, като древет символ на свещената завършеност на света.
По Тракийски обичай мъртвата погребват с две колесници заедно с пожертваните два впряга расови коне, с които тракийците се славят. А между тях е любимото на жрицата куче. Встрани са събрани увити в златотъкан плат сбруите на конете, богато украсени с великолепни апликации. На една от тях има почти триизмерна глава на Дионис от позлатено сребро, монтирана върху бронзова ажурна подложка, украсена с фини релефни розети. На други са изобразени менади, сатири, Дионис.
Сцената на една от плочките е особено затрогваща - изобразена е подземната река Стикс, през която с ладията си Харон превежда мъртвите в Хадес. В лодката личи мъничка фигурка, седнала свита, тъжна и уплашена.
По древния тракийски обичай, след като засипват гроба, отгоре изграждат могила от камъни, без да ги обработват, както са намерени в природата. vspace=Така височината на могилата-мавзолей достига 18-20 м. На върха вдигат паметник, заобиколен от 4 мраморни вази. Как е изглеждал той, не може да се предполага даже, защото нищо не е останало през 2-те хилядолетия оттогава. При разкопките бяха намерени само части от стилобата /основата/ на паметника и от вазите.
Могилата най-вероято дълго е била свещено място за хората от околността. По-късно в подножието й са погребани в различно време 3 деца, вяроятно за да са под закрилата на жрицата. Но гробове на други възрастни няма.
При разкопките в Гърция край селата Микри Доксипара и Зони през 2003 г. бяха разкрити 5 богати гробове с 5 колесници. Те бяха в голяма могила по долината на река Армира, само на няколко километра от тази в Свирачи и от вилата.
На археологическа конференция в Орестиада през 2006 г. Гергана Кабакчиева представи хипотезата си за връзката на погребаните с вила “Армира”. Те са представители на аристократичния род, който е живял във вилата, е твърдението й. Че наистина е обосновано и убедително говори фактът, че е прието от проф. Диамандис Триандафилос, разкопвачът на некропола, който дотогава смята знатните покойници за италийски преселници. В полза на хипотезата на нашия археолог е сходството на находките там с тези от вилата и от Свирачи.
Могилата е била силно разрушена при земетресение в края на 4 век, когато вече е загубила и значението си като свещено място, след като е наложено християнството. Това откри Гергана Кабакчиева при последните си сондажни проучвания в средата на октомври съвместно с геоморфолози. Същото бедствие е “консервирало” останките от вилата, разрушена след 300 години разцвет при готско нападение във втората половина на 4 век. Мраморните украси са нападали върху мозаечните подове и после са били затрупани от нанос от глина, вероятно вследствие на наводнение, което е последвало земетресението. Благодарение на бедствието руините на вилата са достигнали до наши дни в относително добро състояние.
В момента община Ивайловград работи по проекта “Великолепието на Армира”, който предвижда вилата и могилата при Свирачи да се превърнат в атрактивен туристически обект, свързан с некропола при Микри Доксипара и Зони в Гърция. Проектът се финансира по програмата ФАР-Трансгранично сътрудничество с 244 421 евро за срок от 18 месеца. Партньор на община Ивайловград е гръцката Кипринос.
Предвижда се да се поднови и разкраси защитната сграда над разкопките на “Армира”. Ще бъде възстановено едно от помещенията й, ще се върнат мозайките и мраморните украси по местата им, така че посетителите да добиват представа за великолепието на аристократичния дом.
Водонапорната кула на неизградения заради вилата язовир, която се издига наблизо, ще е центърът, около който ще се построи ветрилообразната сграда на посетителски център. Като втори етап се предвижда на върха й да има остъклена площадка, от която ще може да се види могилата край Свирачи, даже и тази край Зони.
Надгробното съоръжение също ще бъде експонирано по подходящ начин. Ще бъде възстановен насипът, който беше свален при разкопките. Една част от крепидата ще бъде експонирана, а другата - затрупана, за да се съхрани ронливият камък от атмосферните влияния до време, когато ще има подходяща технология да бъде консервиран и показан на открито.
Около могилата ще има туристическа пътека. Стълба ще води до върха й, където стрелки ще сочат към “Армира” и Зони.
Великолепните находки от вилата и могилата, които сега се съхраняват и реставрират в различни музеи, ще станат част от експозицията на музея в Ивайловград, който предстои да бъде открит.
И духът на жрицата може би ще благослови отново красивата долина да се изпълни с живот.