• Демографският срив и ниското заплащане са причина за отлива, категорични са специалистите
  • Общинските ръководства и бизнесът да поемат своята отговорност за бъдещето на децата в нашата област, призоваха участниците

Валя АСЕНОВА
Проблемите на професионалното образование в Кърджалийско бяха обсъдени на първо по рода си заседание на Областния съвет за развитие тази седмица. То бе организирано във връзка с предстоящото обсъждане на държавния план-прием за учебната 2008/2009 г., както и проблемите, поставени от директорите на седемте професионални гимназии от община Кърджали.
За участие в дискусията бяха поканени депутатите от Кърджалийско, представители на Министерството на образованието и науката, на браншовите организации. Депутатите не се появиха, кметовете на общини също не проявиха интерес. Но пък тук бяха преподаватели и директори на професионални училища от Кърджали и областта, представители на Бюрото по труда, на политически партии. В дискусията участва експертът от МОН Соня Найденова.
Областният управител Ангел Коджаманов не скри изненадата си, че отсъстват кметовете на общини. Защото проблемите на професионалното образование не са на областния управител, нито на Инспектората на МОН. Не спести и критики към представителите на бизнеса. Пое ангажимент следващата среща да е в края на февруари.
Оценка на състоянието на професионалното образование представи шефът на Регионалния инспекторат Надя Джунджулова. Тя отчете тенденция на по-ниска пълняемост на паралелките в професионалните гимназии. Трудното запълване на класовете е поради преместване на деца в други населени места, както и поради отпадането им от училище, посочи тя. Маломерните паралелки имат между 11 и 16 ученици. 12-и клас в Професионалната гимназия по облекло и дизайн в Кърджали през тази година завършват едва 14 ученика. От Строителния техникум в Кърджали ще излязат 16 момчета със специалността “Външни настилки и облицовки”. Толкова са учениците от 11 клас от Професионалната гимназия по електроника и електротехника.
Абитуриентите в Оздравителната професионална гимназия в Ардино през тази година ще бъдат едва 11, толкова са завършващите 12-и клас по специалността “Производство на облекло и текстил”. В трите паралелки от десетокласници в двата техникума в Момчилград се обучават по 16 ученици. Само в класа по “Организация на хотелиерството” се учат 17 деца. В СОУ в кирковското село Бенковски в 11-и клас се обучават 17 ученици, които ще получат специалността “Оператор в производството на облекло от текстил”. Според Надя Джунджулова слабият интерес към професионалните училища е повлиян от факта, че те дават на децата скромна реализация в живота. Факт е , че шивачите или получават ниски заплати или те не се изплащат редовно. Най-голямото предизвикателство пред професионалното образование е пазарът на труда. Педагози споделиха притесненията си за бъдещето на професионалното образование в близките години. Един от основните проблеми за отлива е демографският срив. Ако се запази приемът след седми клас, ще се оголят професионалните паралелки и СОУ, притесняват се те. Нямаме добра материална база за обучение. Децата, които кандидатстват след осми клас, нямат никаква професионална ориентация. Насочват се към дадено училище не за да имат професия, а за да бъдат заедно със свои приятели. Георги Колев от Стопанската камара заяви, че нямат разбиране от страна на МОН по отношение на професиите, по които се обучават децата. Добави, че бизнесмените се ориентират към връщане на Професионалните учебни центове. Обмислят и т. нар „Зелена карта” - внос на работници от Македония, Украйна, там, където има българска диаспора.
В изпратено да участниците в заседанието становище кметът на Крумовград Себихан Мехмед настоява да се запазят трите парарелки в Професионалната гимназия по транспорт в града. Подобно бе искането на общинската администрация в Ардино за Оздравителната гимназия. Свое становище бе предоставил директорът на “Пневматика-Серта” Валентин Петков. Според него на този етап професионалното образование и обучение в община Кърджали не отговаря на потребностите на фирмата от квалифицирана работна ръка. Имат трудност при набиране на бояджии, заварчици и работещи на машини с цифрово-програмно управление.
Директорът на Бюро по труда в Кърджали Ангел Сталев предостави данни за това, че най-търсени от местния бизнес са шлосери, стругари, фрезисти, готвачи, шофьори, шивачи. Но няма хора, отговарящи на критериите за заемане на тези длъжности. Причина за отлива е и ниското и нередовно заплащане в региона.
Бойка Арабаджиева, председател на областната комисия по образование и заетост, настоя бизнесът да поеме своята отговорност, общините - също, така че децата да получат реализация тук. Да се направи така, че да не се допуска разминаване между пазара на труда и специалистите, които се подготвят. Такъв разговор досега не е провеждан и оттук нататък всеки трябва да поеме отговорността си, настоя тя.
Директорът на Професионалната гимназия по строителство Димитрия Иванова заяви, че общините спират децата да учат в Кърджали в професионалните гимназии. Увеличава се тенденцията хора, които отдавна са завършили да искат да придобият нова специалност. Трябва да се намери възможност и за тях, като се върне вечерното обучение например. Искаме помощ и съдействие, а не да се притавопоставяме на никой, бе категорична тя.
Георги Лесенски от Професионалната гимназия по тютюнопроизводство в Джебел постави нерешения въпрос за собствеността на сградата на общежитие към училището. Докато няколко институции спорят чия е, не можем да приемаме деца от страната. А подобни гимназии в страната има още две, добави той.
Милко Багдасаров предложи да се заложи възможността да влязат повече специалности в план-приема. Сашка Антонова, директор на Професионалната гимназия по туризъм в Момчилград, настоя да има по две специалности в една паралелка, това ще е от полза за бизнеса.
Eкспертът от МОН Соня Найденова подчерта, че държавните поръчки за паралелките се изготвят по предложение на директорите, но се съгласуват с нуждите на местния бизнес. Всички работодатели имат възможност да правят предложение за нови професии. Но продължава инерцията училищата да предлагат професии, по които имат преподаватели. Типични за Кърджали професии като тютюнопроизводство, строителство, горско стопанство затихват. Това трябва да се реши на местно равнище, заяви тя. Демографският срив, борбата за ученици поставят образователната система в позиция непрекъснато да открива нови привлекателни професии и паралелки. Ниско е изискването към нивото на учениците. Приемат се такива, които са завършили със среден успех. Децата трябва да знаят истината - какво получават като квалификация, когато кандидатстват. Сигналът, че предприятия в Кърджали остават без специалисти, показва, че сега е моментът да се вземат мерки да не се срине професионалното образование, призова Найденова.
До 28 февруари ръководствата на общините в област Кърджали съвместно с Регионалния инспекторат на МОН и местните работодателски и браншови организации да разработят оптимален модел за професионалното образование в общините си.
С това становище излезе Областният съвет за развитие. Моделът трябва да е въз основа на проучване на възможностите на пазара на труда, перспективите за развитие на съответната община.