• След дълги войни “Горубсо” обеща, че ще рекултивира депото и оросителната система ще работи още от април миналата година
  • Оказа се, че възнамеряват да произвеждат злато по цианидна технология
  • Има съмнение, че го прави преди да е готов докладът за ОВОС и отровният отпадък се трупа край Вишеград

Тонка ГОГОВА
В облаци прах от хвостохранилището прекараха почивните дни жителите на кърджалийските села Глухар и част от Вишеград. В събота след обед и в неделя силният северен, североизточен вятър го издухваше от сухата като Сахара повърхност на депото на “Горубсо-Кърджали”. Пръскачките на оросителната система са си по местата, но не работят, видя екип на “Нов живот”. Така и не проработиха цели два дни.
Вихрушки се носеха и от старото хвостохранилище, където преди 1-2 години бяха оформени нови 2 басейна за депониране. Там пръскачки даже няма.
Този път не се обадих нито в “Гражданска защита”, нито в общината, защото вече не виждам смисъл да се боря, заяви отчаяно кметът на Вишеград и Островица Осман Ахмед. Вече ми е неудобно да излизам на улицата, защото който ме срещне, пита какво правя по проблемите със замърсяването от хвостохранилището, от сметището, от ОЦК. Вишеград и Островица трябва да се изселят, да се махнат, за да не страдат над 600 души, които живеят тук, казва кметът.
Той е вече пети мандат начело на кметството и от първата си година започва борбата за правото на чист въздух на съселяните си. Писа в Народното събрание, до правителството, кани еколози, лаборатория на РИОСВ, министър на екологията идва на хвостохранилището, организира подписка.
Никого не го е грижа за нас! Не знам колко пъти съм повтарял пред медии и пред управляващи, че жителите на селото в 99% от случаите умират не от старост, а заради заболявания на дихателната система. Преди 2-3 месеца пак почина мъж от рак на белите дробове. Десетки са болните от туберкулоза. В детската градина има 16 деца, в училището са 90. Много от тях са с астма, алергии и бронхити. Не мога да докажа, че тези болести са от замърсяването, но съм убеден в това, подчерта кметът.
Проблемът ще се реши, когато хвостохранилището се махне и се направи новото депо за отпадъци, категоричен е кметът.
Глухар е на около 2 км от опасното хранилище на хвост от “Горубсо”, но този път беше най-засегнато от праха.
В първия момент като видях облака, помислих, че е сняг. Но веднага започнах да се задушавам и се сетих какво е, разправя строителят Алиосман Садък. Той, както и още доста хора от селото, е астматик.
Хвостът скоро не беше ни създавал проблеми, но с пролетта сигурно ще започнат, допълва той. И от сметището димът и вонята ни тровят.
Новият 32-годишен кмет на Глухар Еркан Юсеин също вече има горчив опит с екологичните проблеми и добре ги познава. Разказва, че даже в Пловдив лекарите като видели дете с астма от Кърджалийско, първо питали дали не е от Глухар. Освен хвостохранилището и сметището те си имат и “собствен” проблем - птицефермата, която вместо на 500 м е само на 200 м от къщите.
В селото живеят около 1200 души.
Проблемът с хвостохранилището на “Горубсо” е толкова стар.
Първата публикация, с която “Нов живот” алармира за запрашаване от депото на “Горубсо”, е отпреди 8 години, в броя от 6 април 2000 г. Фирмата тутакси заведе дело срещу вестника. По-късно го прекрати, като се постигна споразумение “Горубсо” да се погрижи хвостохранилището да не замърсява, а вестникът да прояви търпение, докато това стане.
През март 2004 г. ураганен вятър засипа съседното на депото село Вишеград с вихрушки от хвост. “Нов живот”, както и всички местни и централни медии отразиха бедствието. От “Горубсо” невинно заявиха, че се е случило, защото им откраднали оросителите. И заведоха съдебно дело срещу “Нов живот” заради публикацията, като “пренебрегнаха” другите медии, които писаха за случая.
“Забравиха” да възстановят оросителите. Всеки по-силен вятър започна да превръща в ад живота на жителите на Вишеград, Островица и Глухар, като ги засипва с прах от хвостохранилището.
Вестникът не се стресна от делото и информираше обществеността за всеки случай на екотерор. След всяка публикация следваше съдебен иск от “Горубсо”. Съдът, първо Районният, после Окръжният, както и високите инстанции бяха категорични, че претенциите на “Горубсо” и лично на директора му Живка Ковачева, че вестникът им нанася неимуществени вреди, са неоснователни.
По време на съдебните заседания често разказите на свидетелите, сред които бяха представители на РИОСВ, община Кърджали, Дирекция “Гражданска защита”, кметът на Островица, бяха доста по-обезпокоителни от фактите, изнесени в публикациите.
“Горубсо” не счете за нужно да се погрижи за депото. Нито плати за загубените съдебни битки.
В края на януари 2007 г. силни ветрове събудиха прашните демони на хвостохранилището. С поредица от остри публикации, адресирани персонално към местната и областната власт и правителството, “Нов живот” привлече към проблема вниманието на управляващите. Подкрепи подписката на жителите на Островица, Вишеград и Глухар срещу хвостохранилището.
По инициатива на кмета на Кърджали Хасан Азис и със съдействието на министъра на екологията Джевдет Чакъров фирмата започна рекултивация на депото и монтираха нови оросители.
В хода на разследването около хвостохранилището стана ясно, че “Горубсо” се готви да добива злато по цианидна технология в центъра на Кърджали. Благодарение на публикациите по проблема кметът Хасан Азис се заинтересува от новата екологична опасност и организира обществено обсъждане на инвестиционното намерение на дружеството, в което участваха експерти от екоорганизации. То беше обсъдено и в Общинския съвет. Съветниците се обединиха около решение да изчакат Доклада за въздействие върху околната среда на новото производство и обсъждането му. И след като чуят експертите да решат дали да допуснат цианид в центъра на града.
Наскоро “Нов живот” информира читателите, че ОВОС е готов и е в Екоминистерството. Очакваме го. Но дали трябва да му се доверяваме? Уж решеният проблем с хвостохранилището се оказва още по-голям от преди. Сега дими не само твърде разрасналото се действащо депо, но и старото, чието използване беше възобновено.
Дали “Горубсо” чака ОВОС, за да започне строителството на новата технологична линия за цианидно извличане на злато? Или тя вече е готова? Ако да, бездейства ли?
А ако не бездейства?

В прессъобщение вчера “Горубсо-Кърджали” ни информира, че силният северен вятър със скорост 119 км в час в неделя е вдигал прах от една от дигите на депото, защото работата на оросителната система била нарушена заради ниските температури. Заради благоприятната посока на вятъра градът и селата не били запрашени.
Заради случилото се е наказан началникът на хвостохранилището, се казва в съобщението. Предприети са незабавни действия за отстраняване на пропуска и оросяване на сухата част от временната дига.
“Горубсо” изпълнява програма за подобряване на оросителната система, което ще осигури работата й в тежки метеорологични условия. Направена е рекултивация на откосите и предстои залесяването им, се припомня в съобщението.