• Някои се опитват да обособят част от народа ни в отделен етнос

Благой ТОПЧИЕВ
След демократичните промени в нашата страна в медийното и общественото пространство с всяка изминала година все по-упорито се пуска в обръщение понятието “помаци”. С него се именуват една част от българите, живеещи предимно в Родопите и в Пиринския край. Пишат се книжлета, статии, правят се репортажи. Дори се харчат пари за телевизионни филмчета като се разпалват някакви си огънчета. Убеден съм, че авторите и спонсорите дори не са и помисляли каква ще е ползата от тях за тези, на които са посветени.
За голямо съжаление на това пригласят политическите партии, неправителствените организации с една единствена цел - да извлекат някаква си ползица за реализиране на своите политически амбиции. Официалните държавни власти дума не отронват по този въпрос, което може да се приеме, че негласно подкрепят изразените мнения, позиции, становища в медиите, на конференции, съвещания, дискусии, митинги, социологически изследвания и телевизионни филмчета.
Разбирам, че се търси някакво улеснение, за да се открои тази част от българското население, за което става дума. Но ако малко повече помислим, ако се задълбочим, това в бъдеще ще засегне не само интересите на българите мохамедани, но и националната сигурност на България.
Нашата общественост не може да приеме факта, че на практика държавата е харизала родопските българи на влиянието на ислямски религиозни институции и известни на всички нас партии, които охотно, необезпокоявани от никого, реализират своите политически, идеологически и религиозни цели. Те определено считат Родопите, Рила и Пирина за свои територии и ревностно ги пазят от влиянието на други политически сили.
В тяхна подкрепа умишлено е и изборът на родопски българин за главен мюфтия. Целта е ясна - да се засили влиянието на ислямския фанатизъм сред българите в Родопите и другите райони, да бъдат ислямизирани, т.е. турцизирани и по такъв начин да продължи тяхното отчуждаване от останалото българско население. В посока на това се поощрява строителството на джамии с минарета във всички родопски села и махали, за което се наливат финансови средства от ислямски държави и фондации. Такова архитектурно чудо не е познато за историята на Родопите.
Може ли някой да отрече, че тези намерения и действия не са в полза на българските национални интереси. Учудвам се как не се трогват правителства, ръководства на български политически партии, видни общественици, както и авторитетни медии от изявленията на българи мохамедани от Якоруда и други села, че са турци, макар че вкъщи и на други обществени места общуват само на майчиния си български език и друг не знаят.
И нещо друго, което е пагубно за родопските българи, за България. Зададат ли се избори, независимо какви - парламентарни или местни, названието “помаци” събужда амбициите на някакви си “вождове” от Жълтуша, Неделино и други населени места от Рило-Родопския масив и Пирина за създаване на помашка партия. В това отношение се провежда организационна, идеологическа и разяснителна работа. Случайност ли бе обучението на Камен Буров от Жълтуша зад океана.
Не зная какви са мотивите на тези “лидери” така ревностно да воюват за излюпването на помашка партия. Казват, че искат да откъснат родопското население от влиянието на ДПС, да насочат вниманието на правителството и цялото общество към проблемите на този слой от населението. Може би има нещо вярно в това. Но при всички случаи чувството за вождизъм е на преден план и вредата ще бъде много по-голяма, отколкото нищожната ползица. Определено това ще бъде опит изкуствено да се обособят част от българите в отделен етнос, каквито намерения и опити познава историята на България. По такъв начин ще се попречи на процеса за по-нататъшното формиране у родопските българи на дълбока убеденост за българския им произход и българската им принадлежност. Неминуемо ще започне обратен процес на отчуждаване от останалото българско население.
Ето защо названието “помаци” е вредно. То подсеща, то гъделичка отделни “вождове” за помашки етнос, за помашка партия. Помашки етнос е нямало, няма и не може да има. По кръв и съзнание българите мохамедани в Родопите, Рила и Пирина са българи. Всеки, който посети родопско село, родопско семейство и ако проведе разговор, послуша песните, ако вникне в бита, традициите, обичаите, ако изучи суеверията, ще се убеди в техния български родов корен. Разгледайте облеклото на жените от Аврен, Девесилово, Малък и Голям Девисил, Тихомир и ще видите, че под фереджетата е скрита чисто българска носия.
Всеки опит да се отклонява това население от избрания от него правилен път противоречи на националните интереси. Това е въпрос не на отделна медия, не на отделна политическа сила, а на цялата нация, въпрос на националната сигурност. Толкова ли е голяма България, толкова ли е многобройно нейното население, че да се позволява да се намеква за помашка партия, за помашки етнос, да се шири названието “помаци” по вестници, списания, електронни медии, по съвещания и митинги и по такъв начин волно или неволно да се откъсва една част от населението от България.
Не ни ли стига това, че повече от 800-900 хиляди наши граждани през последните години са напуснали страната, да скитат немили и недраги в чужбина и не се знае колко от тях ще се завърнат в родните гнезда. Нека не забравяме, че ако в главите на тези самоопределили се рило-родопски и пирински “вождове” наред с абсурдната им идея за помашка партия и помашки етнос им щукнат мисли /не дай, боже/ за помашка автономия и постепенно започнат да завладяват съзнанието на все повече и повече неориентирани хора, какво ще стане? Разбира се, отчуждава се, откъсва се коренно българско население. Застрашава се сигурността на страната. Подобни идеи и действия са антибългарски, антинационални и трябва да се пресичат своевременно от обществото и най-вече от компетентните органи на държавата.
Иска ми се да припомня, че в резултат на недалновидната антибългарска политика на много правителства след освобождението от турско робство до 1953 г. българите мохамедани са считани за отделен етнос и това е причината да се изселят в Турция, Гърция и в други страни по света - повече от 150 000 души.
Каква загуба за България! Какъв непростим процес на асимилиране съзнанието на стотици хиляди българи! Печалното е, че последствията от тази политика продължават да тежат на българите мохамедани и в наши дни.
Родопите са били и продължават да бъдат българска твърдина. Икономическите, социалните, културните и духовните проблеми трябва да бъдат приоритет на всяко правителство, независимо с какъв цвят е украсено, разбира се, ако искаме българщината да процъфтява.
Веднъж завинаги трябва да се отхвърли практиката на определени партии, медии и отделни лица в битката за власт да отделят, да определят като сфера на влияние това законно българско население като го наричат “помаци”, ахряни, арнаути, българомохамедани. Като че ли има надпревара кой по-често така да ги назове.
Какви мохамедани са те, като една част от тях доброволно са приели православното християнство, другата, по-голямата част и най-вече младежите не познават мюсюлманската религия, не са прекрачвали прага на джамия. Названието “помаци” обижда тези, които са осъзнали своя народностен произход и се считат за българи. То е обслужвало други исторически времена. Впрягано е в баташките кланета от ордите на Ахмед ага Барутинлията, в погрома на тракийските българи, в изселническите кампании, в борбите на партиите за власт.
Затова не можем в никакъв случай да се гордеем с това название. Напротив, трябва да се срамуваме, че фанатизираните ислямизирани, турцизирани наши деди и прадеди са служили вярно на завоевателя, извършвали са погроми, кланета, убивали са беззащитни невръстни деца и бременни жени, изнасилвали са девойки и млади невести. Идете в Авренския край, вслушайте се в ехото, което идва от склоновете и деретата на балкана, и обезателно ще чуете стоновете и плача на децата, жените, старците от съседното село Манастир, зверски изклани от озверелия башибозук, в състава на който е имало и помаци.
И ако някой от нас българите мохамедани някога почувства отрицателно отношение от свои братя и сестри българи, нека не се гневи. Вината не трябва да се търси в тях, а в нас. Нека да видим какво правим, за да не ни приютяват така близко до себе си. Може би се делим, може би се турчеем, а е възможно в политическите борби сляпо да следваме тези вождове, които, потъпквайки родовия си корен, ни заблуждават и извличат изгода само за себе си.
Сега названието “помаци” няма място в политическия, икономическия и духовния живот на страната. То се превръща в анахронизъм, отживелица. Това понятие не се познава от младите хора, не съществува във всекидневния им бит, срамуват се от него. Названието не приобщава към българската народност. Напротив, то отчуждава, обособява, отдалечава, разделя.
Не е ли по-добре българите мохамедани да знаят, че са българи, какъвто е коренът им, отколкото да им се напомня, че са помаци, т.е. нещо по-различно от народа си. Преди прехода не се говореше за помаци. Това беше правило, принцип, закон за администрации и медии. Сега свободата на словото и печата даде простор на обратното. На кого служи всичко това? Разбира се, не на България.
Бележка на редакцията:
Вестник “Перперикон” е готов да публикува и други мнения по повдигнатия от автора въпрос