Димо ЧАНКОВ

  • Българското население от Ивайловградско води особено драматична борба срещу фанариотите в продължение на години

vspace=Съгласно един берат на турския султан Селим III от 25 август 1796 г. митрополитската катедра на Лютицката епархия е поета от новия архиерей Григориос /Григорий/, чието име е известно в историята. За кого всъщност става дума?
Името на Лютицкия митрополит Григорий можем да свържем с трима деятели на Константинополската вселенска църква през този период: Григорий, митрополит Дерконски /1760-1821/, Григорий, митрополит Принополски и Ватопедски /1761-1846/ и известния патриарх Григорий V. Последният три пъти /1797-1798, 1806-1808 и 1818-1821/ заема първото място в
ЦАРИГРАДСКАТА ПАТРИАРШИЯ
Патриарх Григорий V по време на третия си понтификат през 1821 г. е обесен от турците заедно с още шест членове на Светия синод заради участието си в организираното от тайното революционно дружество “Филики хетерия” гръцко националноосвободително въстание, избухнало на 25 март 1821 г.
Казано накратко, една версия на проф. Всеволод Николаев се състои в това, че той отъждествява Лютицския митрополит Григорий с бъдещия патриарх Григорий V. В подкрепа на това ученият предлага следните аргументи - през посочения период нито един от двамата първи упоменати митрополити не са членове на Цариградския Синод, докато третият Григорий - бъдещият патриарх - още преди избора си е синодален митрополит.
Според биографите на Григорий V същият се ползва с голямото
БЛАГОРАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ТУРСКИЯ СУЛТАН
реформатор Селим III, изразяващо се в щедростта на подаръците и почестите спрямо личността на патриарха. Вероятно именно това благоразположение на Селим III към Григорий V е една от причините за второто сваляне на Цариградския архиерей от патриаршеския престол. Това става малко по-късно, след като самият Селим III /1789-1807/ е отстранен от властта чрез еничерския заговор и убит при опит да си възвърне своя халифат.
По време на своя трети понтификат /1818-1821/ патриарх Григорий V се свързва с тайната гръцка революционна организация “Филики хетерия”. Когато избухва националноосвободителното въстание за независимостта на Гърция, е обесен от имперските власти. Тялото му е откупено от руското правителство и по тържествен начин е погребано в Одеса, където именно е създадена “Филики хетерия”.
Разгледаната историческа информация бе необходима, за да се види по-ясно ролята на Игнатий, Григорий и останалите гръцки митрополити не само като духовни архиереи, но и като проводници на гръцката църковно-политическа експанзия в Лютицката епархия, обхващаща в своя диоцез територии от Ивайловградско и Крумовградско. vspace=Въпреки тоталната религиозно-народностна атака в продължение на столетия, българският народностен елемент тук
ОТСТОЯВА ТВЪРДО И КАТЕГОРИЧНО
своето здраво национално съзнание. Разбира се, има отделни пробиви в някои селища, понеже църковно-националните борби на местните българи на този етап са все още спонтанни, неорганизирани и даже стихийни.
Обаче втората половина на ХIХ в. се характеризира с постепенното настъпление на българското църковно-национално движение и в регионите на Тракия. Продължава борбата за автокефална /самостоятелна/ българска църква за църковна и просветна автономия в българските земи. През 1870 г. с ферман на султан Абдул Азис е учредена Българската екзархия със седалище Цариград.
vspace= През този период Ивайловградският край постепенно започва да заема своето важно място в църковно-националния контекст на Одринснка Тракия. Като подразделение на Българската екзархия в Цариград, Одринската българска митрополия поставя началото на действено изпълнение на функциите на водеща извънтериториална обединена религиозна, културна и просветна институция, в чийто духовен диоцез влиза Одринска Тракия с част от Родопите.
НАРОДОПОЛЕЗНАТА ДЕЙНОСТ
на Одринската българска митрополия се възглавява от архимандритите Кирил и Софроний и епископ Синесий Стобийски /1836-1917/.
Особено енергичен, активен и целенасочен е последният, който управлява Одринската епархия през периода 1879-1885 г.
Българското население от Ивайловградско води особено драматична борба срещу фанариотите в плодължение на години. Първият силен удар против българофобската денационализаторска и асимилаторска политика на местните гърци под водачеството на Лютицския митрополит е нанесен от жителите на село Покрован с лидер Димо Деликолев през 1861 г. със съдействието на Одринснкия католически епископ Рафаил Попов те приемат унията и припознават Римокатолическата църква. И по този начин си осигуряват
vspace= БЪЛГАРСКИ СВЕЩЕНИЦИ И УЧИТЕЛИ
повечето от които са с висше образование.
Около 1880 г. жителите на Драбишна извикват за учител в своето село ентусиазирания просветен деятел Атанас Бургоджиев от Лозенград. Той влиза в единомислите и единодействие с местния патриот Стамбол Димитров. В периода 1880-1890 г. от Гръцката патриаршия последователно се откъсват 16 български села и припознават в църковно-национално отношение Българската екзархия въпреки яростното противодействие на гръцкия Лютицки митрополит, поддържан в злосторната си дейност от турската администрация и репресивния имперски апарат в Ивайловградска околия.
Благоприятният развой на българското църковно-национално движение в Одринска Тракия дава възможност на Одринската българска митрополия около 1890 г. да назначи Стамбол Димитров за архиерейски наместник на
ИВАЙЛОВГРАДСКА ДУХОВНА ОКОЛИЯ
Това става след предложението на управляващия Одринската епархия архимандрит Софроний и с одобрението на екзарх Йосиф І. Бидейки близо 20 години архиерейския наместник на този край, Стамбол Димитров способства косвено за превръщането на ивайловградските български села в средища на църковно-националните и национално-революционните борби - заедно с братята, синовете си и будните българи, с учителя Спас Добрев и отец Иван Бонев от село Покрован.
Лютицката епархия продължава своето съществуване до двете Балкански войни 1912-1913 г. На митрополита грък е поверена цялата църковна и училищна дейност. Той разполага с налозите, събирани от населението, доброволните пожертвания и църковните имот. Това му дава възможност да поддържа гръцките училища и дружествата „Силогос”, да използва подкупи за
ФАНАРИОТСКАТА ПРОПАГАНДА
За местните българи и даже за гъркоманите техни светейшества гръцките митрополити Никифор, Константин, Прокопий, Никодим и др. Са не толкова духовни пастири, колкото чревоугодници, хайдути, сластолюбци и некадърници.
Последният по време гръцки Лютицки митрополит Никодим скрито инспирира обезбългаряването на Ивайловградския край от кървавите чети на т.нар. гюмюрджинска „автономна” милиция през есента на 1913 г., когато тук са убити, заклани и изгорени около 340 души. През октомври с.г. Никодим е арестуван от нашите реокупационни части, а в седалището на митрополията са намерени десетки пушки и много боеприпаси.
28-и пехотен Стремски полк и четите на тракийските войводи
ДИМИТЪР МАДЖАРОВ И РУСИ СЛАВОВ
Предотвратяват пълното обезбългаряване на Ивайловградско през октомври 1913 г. Този героичен и многоизстрадал край започва мирния си живот като един от предните бастиони на българската държава.