сб 24 май 2008
Николай ВАСИЛЕВ
- Папа Йоан Павел II обявява Кирил и Методий за съпокровители на Европа
Делото на светите братя Кирил и Методий надхвърля рамките на българската история и слага отпечатък върху развитието на цялата европейска цивилизация. Затова неслучайно през 1980 г. папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа.
Създаването на славянското писмо е едно от най-забележителните и най-важни събития в историята на българската и изобщо на славянската култура.
Методий е роден през 815 г., а Кирил - около 820 г. в Солун, в семейството на друнгария Лъв, заместник на солунския стратег, и Мария. Дългият спор за произхода на двамата братя вероятно никога няма да завърши. Но съществен аргумент за славянския им корен е отличното познаване на славянския език в произведенията им, който показва, че са написани именно на говорения от славяните в района на Солун диалект. Краткото житие на Кирил недвусмислено изтъква, че той е бил по род българин.
Както ни съобщават изворите, Кирил създава славянското писмо и превежда най-необходимите текстове за просветната си дейност сред славяните още във Византия, преди да се отправи за Велика Моравия през 863 г. с брат си Методий. Там ги изпраща византийският император по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията.
Кирил и Методий остават в Моравия около три години и половина. Поради конфликти с немското духовенство те отиват да защитят делото си пред папата в Рим. Пристигат там през 867 г. Блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан II да признае официално славянските книги. В римската църква “Света Марина” е отслужела литургия на славянски език.
В Рим Кирил се разболява и на 14 февруари 869 г. умира. Погребан е в базиликата “Свети Климент”. Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г.
Според академик Иван Дуйчев Кирил и Методий са едни от най-забележителните личности от европейското средновековие и в известен смисъл са свързващото звено между славянските народи, Византия и Запада.
