Снежана ГОРАНОВА

Една стъпка в Калофер и си пленник на Свободата. Стигаш до извора й - родната къща на Христо Ботев. Дървеният под плаче под нозете. Тишината е толкова болезнена, че можеш да чуеш учестеното си дишане. vspace=Огнището е само знак за жарава, нажежила до бяло гласа на младежа, изрекъл страстни слова за поробеното Отечество в Деня на славянските първоучители братята Кирил и Методий на 11 май 1867 г. Камъкът пред училището на даскал Ботьо /неговият баща/ и сега е символ на непокорената надежда за Свобода.
Предано вдигам поглед към очите на майката на гениалния поет, който може силно да люби и мрази. Изваяна от камък, тя стоически ни посреща и изпраща.
Добра участ ли е да се родиш под най-високия връх на Балкана, на връх да те стигне куршум, песните ти да са от нине до века! Само Бог знае каква неподозирана сила извира от нашите светли мъченици по пътя към Свободата на България.
Какъв щеше да е животът ни без тях и защо и днес тишината в Ботевата къща е толкова болезнена!?
Снимки: Петко БОРИСОВ